Kakashi-Sensei
Guitar Apprentice
 Брой мнения : 107
Age : 30
Местожителство : In a world, where miracles happen...
Registration date : 09.04.2008
 | | Заглавие: Untitled Чет Май 22, 2008 9:45 am | |
| "Беше ден като ден. Поне засега. Излязох от апартамента си на единадесетия етаж и се качих в малкия , зле осветен асансьор. Натиснах мръсния бутон, на който бе изписаната цифрата 1 и зачаках, докато тяснатакабина слизаше бавно надолу и прещракваше на всеки етаж. Ако знаех какво ще ми се случи няколко мига по-късно, сигурно щях да бъда с друга нагласа за деня. Но не знаех. Асансьорът бавно слизаше: Шести етаж, пети, четвърти, втори, първи...Тихо щракване извести пристигането ми на партера. Отворих вратата и я видях. Не я бях виждал преди - явно бе нова в блока. Кой и какво ни срещна - никога не ще узная. Но си спомням ясно - стоях като замразен в асансьора и я гледах. Тя ми отвръщаше със същото. Не усещах нищо - сякаш потънах в нейните дълбоки , сини очи или се загубих в нейната права и кестенява коса, свличаща се до рамената . Бялото и лице бе сякаш изваяно от някой древен гръцки скулптор, нейното тяло - инкарнация на самата Ева, майка на хората. Аз мълчах и я гледах под нясната светлина на счупената асансьорска лампа. Опитах се да кажа нещо, но не можах...Накрая устните ми се размърдаха и промълвих тихо:
- З-здрасти. - думите се изпариха в просторния партер като далечен краясък на изчезваща птица. Сещате се, от онези птици, които чувате да пеят някъде и после същата песен никога не достига до ушите ви.
Момичето ме изгледа с топъл поглед. Аз не издържах. Та кои сме ние хората , че да се опитваме да крием чувствата си? Присегнах се и прегърнах това чудо, що стоеше пред мен, а тя отвърна на ласките ми и нежно ме целуна. Усетих парещите и усни и топлият и език. Не ще забравя тази сутрин, този грозен и изписан със най-различни надписи асансьор. Момичето се казваше Ани. Беше на моята вързраст, току що преместло се в София от провинцията. От този ден нататък ние бяхме неразделни. Любовта ни един към друг беше като хоризонта - виждаш го, но накъдето и да се обърнеш края му не ще хванеш. Всеки , който някога е обичал истински ще ме разбере. Тази любов не те оставя ни на яве , ни на сън. Няма значение дали сте близо или далече, защото все един за друг мислите. И сякаш една нишка са съдбите ви - един без другия не може и не иска да живее. Ако се прекъсне нишката и двамата политат в небитието. Така бяхме ние двамата с Ани - неразделни. Ядохме заедно , пиехме заедно, слушахме музика заедно, мислихме заедно, учехме заедно, пяхме заедно... Без страх изразявахме любовта си и все копнеехме за още една целувка, за още един от онези вълшебни мигове, когато аз ще я погяля по изящното, ангелско лице, ще прокарам пръсти по нейната кашмирена коса, слизайки надолу ще я прегърна през кръста, тя ще ме погледне със своя поглед, способен да разтопи и ледовете на студените полюси и ще ми целуне нежно. Езиците ни ще се докоснат, започвайки танца на нежността...
Така прекарвахме дните си със Ани, благословейки Господ за блаженството , с което ни е дарил. Защото истинската любов е най-голямато балженство, а ние с Ани се обичах ме истински.
Дойде и онази нощ. С Ани бяхме на рожденият ден на един приятел. Празненството не ни интересуваше. Наближи дванадесет часа и всички взе да ги хваща от алкохола. Ние не бяхме докосвали питиетата. Та за какво ни е? Ние си бяхме безгранично щастливи! Ани ми смигна и ние илязохме навън под предлога, че ще се разходим. Вечерта беше прохладна и приятна. Седнашна на една пейка в градинакта пред блока. Това малко паркче изглеждаше като оазис насред бетонената джунгла...Погледнах нагоре. Небето беше чисто и звездите сякаш ни намигаха и ни се радваха. Прегърнах Ани и и показах звездите:
- Виж, и звездите те харесват. - прошепнах и аз. Тя се засмя:
- Ти и твоите асоцияции! - отвърна ми Ани и ме погледна. Аз я целунах по врата. Тя нежмо ме погледа и ми отвърна с палава целувка по устните, след което ме прегърна страстно и ме целуна отново. Аз прокарах ръка по гърба и докрая на блузата и япогалих по финната кожа. Тя продължи да ме целува, докато аз бавно издигнах ръката си докато тя не попадна под блузата и..."
- И като се събуди какво стана? - прекъсна ме приятелят ми.
Последната промяна е направена от Kakashi-Sensei на Пон Юни 29, 2009 8:15 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти | |
|
Red_Diablo
Positive Kid
Брой мнения : 116
Age : 33
Местожителство : On the sreet
Registration date : 11.04.2008
| | Заглавие: Re: Untitled Чет Май 22, 2008 10:05 pm | |
| Хах...една мечта...нали?Би било хубаво... | |
|
The Sick Dreamer
Admin
Брой мнения : 292
Age : 33
Местожителство : Behind the lock of non-mutual thinking.
Registration date : 08.04.2008
| | Заглавие: Re: Untitled Пет Май 23, 2008 1:36 am | |
| Хаха, ексхибиционист такъв, ще ми правите секс в площадката на блока!  Инак това долното ме радва =)  - Цитат :
- - Виж, и звездите те харесват. - прошепнах и аз.
| |
|
Kakashi-Sensei
Guitar Apprentice
Брой мнения : 107
Age : 30
Местожителство : In a world, where miracles happen...
Registration date : 09.04.2008
| |
Red_Diablo
Positive Kid
Брой мнения : 116
Age : 33
Местожителство : On the sreet
Registration date : 11.04.2008
| | Заглавие: Re: Untitled Пет Май 23, 2008 3:09 pm | |
| "...и съм влюбен в мечтите." | |
|
Kakashi-Sensei
Guitar Apprentice
Брой мнения : 107
Age : 30
Местожителство : In a world, where miracles happen...
Registration date : 09.04.2008
| |
The Sick Dreamer
Admin
Брой мнения : 292
Age : 33
Местожителство : Behind the lock of non-mutual thinking.
Registration date : 08.04.2008
| | Заглавие: Re: Untitled Пет Май 23, 2008 9:39 pm | |
| Е, хайде, хайде, нали знаете, че сбъдването на мечтите е нос с две остриета... Оставаш без мечта  Трябва да си намериш нова, но за да е ефектно трябва да става рядко и да се "изстрадва" липсата й  | |
|
Red_Diablo
Positive Kid
Брой мнения : 116
Age : 33
Местожителство : On the sreet
Registration date : 11.04.2008
| | Заглавие: Re: Untitled Пон Май 26, 2008 12:57 pm | |
| | |
|
