За способността да обичаш и болката от нея

По едно или друго стечение на обстоятелствата, в последните 6 месеца - за съжаление - често ми се случва да слушам за любовните неуспехи на мои приятели и познати. И нерядко в тези откровени разговори съм чувал човекът отсреща да пожелае да бъде безчувствен: един приятел дори каза, че иска да е като животно – без никакви емоции, - за да не го боли. А една моя колежка пък, с която работихме заедно лятото, направо се отрече от любовта, защото носела само болка: тя не искала повече да се влюбва.

И това е ужасно. Ситуацията е ужасна и начинът на мислене е.... ужасен.

Преди малко изгледах един любителски клип на моя любим сериал Фарскейп на фона на Nothing Else Matters на Металика, и той за пореден път ме накара да се замисля колко невероятно хубаво нещо е способността да обичаш, колко съвършено и прекрасно изобретение на Богинята е тя. И не само заради всички хубави чувства, които носи със себе си любовта, и не само в значението на еротичната любов. Да обичаш е нещото, което позволява на нас, хората, да преодоляваме екзистенциалната си самота в този свят, в който сме захвърлени без посока или дори компас. И ние можем да обичаме всичко: любимия човек, родителя, приятеля, или дори едно цвете, както е случая с Малкия Принц на Екзюпери ; И това чувство – да обичаш – дава смисъл на нашето съществуване – поне всички хора, с които съм говорил, намират това твърдение за вярно.

Но ние живеем в свят на полюси и всяко хубаво нещо неминуемо носи със себе си нещо лошо; и обратно. И затова любовта винаги значи и болка: като започнем от най-лошия случай - окончателната раздяла с човека, когото обичаме - и стигнем до болката от това, че не сме с него, заради временни ангажименти. Може, разбира се, да ни боли и при липсата от обичан човек – и аз смятам, че всички тези болки са хубави, или по-скоро: значат нещо хубаво. А именно, че можем да обичаме.

Не смятам, че да обичаш е нещо, присъщо на всеки. Или може би е, но има изключения. Аз самият познавам едно такова изключение: момче, което не чувства емоционална нужда от никого – нито приятели, нито роднини, нито възлюбен (защото той е гей). Имам и още наблюдения – някои дори в моя клас – за хора, които по една или друга причина не изглеждат много способни да обичат. И на тези хора аз искрено съчувствам... Макар че те самите може би се чувстват ОК.

Факт е, все пак – ако наблюденията ми са верни – че способността да обичаш може да се приеме за благословия, както може да се приеме за такава и способността да виждаш, да чуваш, да можеш да ходиш. И болката, която изпитваме от липсата или хладината на някого, или когато той е в беда, е показателна, че ние сме дарени с тази благословия. Затова и трябва да се радваме. Освен това самото нещастие усложнява дадените отношения – прави ги по-живи и устойчиви – и като цяло не може без него: както казах, живеем в свят на полюси и за всеки плюс в Природата се намира по един минус.

Затова смятам, че моята бивша колежка не беше права: болката, която причинява любовта, си струва цената. И колкото повече човек се страхува да не изгуби някого или нещо, или някой или нещо да не пострада, толкова повече значи той може да обича, и толкова повече радост и близост е постигнал или може да постигне. Разбира се, понякога способността да обичаш води почти изцяло само до болка, но.... в общия случай, мисля си, си струва да те боли – рано или късно преставаш да бъдеш сам и нещастен.

И накрая: нека благодарим на Богинята, че в този свят, в който сме отделени от всички останали хора с нашето индивидуално Аз и егоистичните ни инстинкти за оцеляване, тя е изобретила способността да обичаш, да обвързваш съдбата с тази на някой друг. Мисля и от все сърце вярвам, че това е най-ценното човешко качество, въпреки страданията, които носи със себе си

-----

Нека наречем горенаписаното есе, сътворено след една доста емоционална вечер, макар че по самия въпрос съм разсъждавал многократно преди Дайте коментари?

Една вечер да ме няма в скайп и виж само как веднага си си оплзотворил времето ^^

Това, което си написал е прекрасно! Абсолютно съм съгласен, че с любовта идва и много болка, рано или късно, но това е просто неизбежно. По какъвто и да е случай, дори и да не е раздяла, болка ще има, мъка също. Но ако изживяваш една наистина стойностна връзка, би си заслужавало.

Искам да подчертая и да отделя време на написаното от Пафчо относно любовта- тя не е само към половинката! Може да е семейството, приятелите, цвете ( ), а ако сте материален тип- може да е и към телефона, колата или новата дамска чанта... Но е възможно да има такава любов. Не я подценявайте или да я гледате странно като я срещнете, рядка е- да, но за мен си е достойна за уважение, наред с всички останали!

Да подчертая, че съм писал това в 2.00-2.30, Стен

Ако някой се интересува да види клипът на Фарскейп с Nothing Else Matters - http://vbox7.com/play:7d3a6158 ;]

The Sick Dreamer написа:

Да подчертая, че съм писал това в 2.00-2.30, Стен

Да, забелязах И въпреки това се радвам на написаното Вдъхновен от теб, смятам днес да си напиша поредния анализ на песен в моята темичка

The Sick Dreamer написа:

Затова смятам, че моята бивша колежка не беше права: болката, която причинява любовта, си струва цената. И колкото повече човек се страхува да не изгуби някого или нещо, или някой или нещо да не пострада, толкова повече значи той може да обича, и толкова повече радост и близост е постигнал или може да постигне. Разбира се, понякога способността да обичаш води почти изцяло само до болка, но.... в общия случай, мисля си, си струва да те боли – рано или късно преставаш да бъдеш сам и нещастен.

Павка, съгласен съм с по-голямата част от това, което си написал, но трябва да се съгласиш, че в някои случаи болката идва в повече. Аз самият съм преживял няколко "love драми", които промениха погледа ми към любота, връзките и всичко, което ги съпътства. Аз по принцип съм си лесно влюбчив и когато обичам, обичам силно. А когато обичаш силно, то възможността да бъдеш наранен е също толкова голяма. И ако преживееш всичко това няколко пъти, нормално е да започнеш да се питаш дали наистина си заслужава.
Съгласен съм, че трябва и внимателно да избираш момичетата, с които ходиш и се обвързваш, но е невъзможно (а и не бива) да знаеш всичко за едно момиче преди да започнете по-сериозна връзка. Преди това всичко е флирт, sweet roses & kisses. С времето започвате да се доверявате един на друг, да споделяте това, през което минавате и да разчитате един на друг постоянно. И ако в един момент, в такава напреднала фаза на отношенията ви, един от двамата изневери на другия, всичко отива на вятъра. Всички купнежи, надежди, целувки, усмивки, красиви моменти, разговори по телефона до среднощ. Всичко. И дори спомените ти за всичко това се опорочават, защото придобиват един горчив и неприятен вкус, колкото и красива и сладка да е любовта сама по себе си.
Предполагам това дали ще срещнеш истинската и неподравена любов зависи от средата, в която намираш и хората, които те обкръжават. Иска ми се да вярвам, че наистина е писано на всеки от нас да срещне своята половинка.
Дотогава обаче любовта си остава 1 доза щастие и 2 дози тъга.

Дарки, много ми харесва мнението ти, макар че от моята гледна точка (а именно, предполагам, на човек, в чието съществуване търсенето на soulmate играе жизненоважна роля) не съм сигурен доколко флиртът и следфлиртните опознавки са ми на сърце... Смисъл: флиртуването определено е приятно и сладко (колкото и малък опит да имам в него ), но аз - поне засега - търся основно не сладки забежки, а човек, на когото мога да се доверя, с когото да мога да свържа живота си (разбирай: съществуването си в настоящия момент, целият живот - дай Боже в бъдеще!), търся приятел. Затова и най-хубавата (и предполагам най-стабилната) любов ми се струва тази между двама души, които са се опознали добре и са приятели преди да станат lovers

Франки написа:

И ако в един момент, в такава напреднала фаза на отношенията ви, един от двамата изневери на другия, всичко отива на вятъра.

Предполагам, че говориш за физическа сексуална изневяра. Странно ми е чак защо почти всички хора с които говоря, я приемате толкова фатално... Смисъл: важна е духовната "изневяра", която най-често е необратима и неконтролируема; секс с друг човек значи просто да потърсиш друго тяло (а не друг person!). Поне според мен Силно ти препоръчвам да прочетеш този текст по въпроса; ако го сториш, напиши едо мнение тук какво мислиш

Може би не всеки е способен на любов.
Може би колкото повече е нараняван един човек, толкова по - затворен за такива чувства е той.
Може би някой хора са наранявани повече от останалите и им е по - трудно да се доверят. Може би.... мога само да гадая. Любовта е нещо странно - за един означава едно - за друг - друго. За едни я има, за други - не. За едни физическата изневяра е по - непростима от психическата, за други - обратното.
Живота може понякога да е много ироничен - днес си с едно мислене, утре всичко се преобръща. Причина за това може да е, както любов, така и липсата й.

Павка, любовта е прекрасно чувство, съгласна съм с теб. Обаче, може ли да те помоля, на мен би ми било интересно например да видя другата година как ще мислиш, после по - другата и така през годините как/дали ти се променя мнението за това чувство. Ако се сетиш и ако си още в България пиши и може да се изненадаш.