Monster world (Стефо)

част 2 е в процес на разработка

Monster World


За предистория ще започна с откъси от дневника на археолога Борис Дундаков.

12.04.2317

В момента пътувам със самолет към Египет. Скоро ще стигнем бреговете на Нил, където ме очаква колегата ми Петър Иванов. Нямам тъpпение да видя находката, която е намерил...

13.04.2317

... Невероятно! Изглежда че книгата, която Петър е намерил е на около 5500 години. Това е най- голямата находка след намирането на Свещения Граал.Нямам търпение да започна да я разшифровам...

07.06.2317

... За два месеца работа разбрах страшно много за книгата, но не и съдържанието и. Според архивите книгата се е наричала "Хилядолетната магическа книга". Единственият човек, който е успял да разчете само малка част от нея и то грешно, създава Хилядолетните елементи - древни предмети с огромна магическа мощ. Ако успея да разчета книгата, ще се сдобия с огромно познание за магиите и света. Но засега усилията ми са безплодни. Йероглифите нямат нищо общо, с който и да е познат език и ...

03.05.2319

Най сетне отбелязах напредък. За съжаление двете години работа не ми дадоха кой знае какъв резултат, но ето,че днес направих пробив...

24.11.2319

Миналата седмица напреднах с превода. Успях да преведа цяла глава. В нея се говори за някакви дуели в сенките . Също така пише за призоваване на чудовища, които се бият едно срещу друго. Това ми напомня за една игра на карти, която се играе от няколкостотин години.

26.11.2319

Това е невероятно! След няколко провала успях да призова чудовище! Преди са го правели като са призовавали чудовищата, които са били заключени в каменни плочи, но аз на практика създадох едно от нищото. То е твърде слабо, за да ме нарани, пък и е доста игриво. Сбърках със сравнението за Граала, това е много по-важно...

01.01.2320

Какво направих!!! След като показах откритието си на министъра на културата, той веднага разпореди обиск на апартамента ми, и изземване на всички вещи и записки относно труда ми. Доколкото разбрах, иска да използва откритието ми за военни цели. Но това е ужасно! Ако чудовищата започнат да се бият и тези сенчести дуели, за които се говори в книгата станат реалност, е много възможно да настъпи Армагедон. И всичко е по моя вина. Не мога да направя нищо, защото най-вероятно ще ме арестуват. Поне няма да намерят шифъра. Чист късмет е че го преместих точно преди да дойда. В книгата със сигурност пише как да бъдат унищожени чудовищата. Стефан може да се справи...


Това е последната страница от дневника на професор Дундаков. На втори януари той е арестуван, и изпратен в затвор. Три месеца по-късно Съединените Европейски Щати напада САЩ с армията си от чудовища. САЩ губи войната, защото чудовищата не могат да бъдат засегнати от технологичните оръжия.СЕЩ обаче не се радва дълго на победата си.Чудовищата, тъй като са създадени, а не призовани, имат своя воля. Отказват да се подчиняват на хората и се обръщат срещу тях. Девет години по-късно, човечеството се крие в укрепени със силови полета градове, предпазващи го от унищожение и със съжаление си припомня дните, когато е владеело Земята.

Девет години по-късно

- Мисля, че е безопасно! Не чувам рева му - прошепна Стефан.
- Да вървим тогава, но по-тихо - съгласи се Васко. Я ми кажи защо отиваме в старата част на града? Там няма нито един човек, само чудовища!
- Заради бележката, която татко ми даде, преди да го арестуват! В нея е написан един адрес! Не знам какво има там, но явно е важно!
- Съмнявам се сградата, която търсим, още да съществува! А и защо отиваме сега? Не можа ли да отидеш, когато ти е дал бележката?
- Не! Той изрично ми беше написал да изчакам, докато стана на 20! И по-тихо! - огледа се Стефан. - Мисля, че нещо ни приближава! Зад онази порутена стена! Бързо!
Едва успяха да се скрият, когато чуха стъпки от другата страна на стената! Стефан надзърна и видя някакъв магьосник. Въпреки,че бяха чудовища, те не атакуваха хора! Все пак изчакаха да отмине и тогава продължиха.
- Просим си смъртта тук! - ядоса се Васко.
- Нямаше да ни нападне! Виж, знам ,че е опасно, но трябва да го направя!
Васко въздъхна. Продължиха по порутените улички, като от време на време чуваха рева на дракон на няколко километра от тях или виенето на звяр в далечината.
- Тук трябва да е ! Да влизаме - каза Стефан и притича от другата страна на улицата ,след което се шмугна в сградата. Васко го последва.
- Третия етаж! Стигнахме!
Двамата прескочиха падналата врата и се огледаха! Стаята, в която се намираха, изглеждаше учудващо добре, изоставена от девет години, откакто чудовищата станаха жители на града. На една много прашна маса имаше дебела книга или поне на това приличаше под дебелия слой прах. Стефан се приближи и го избърса с ръка. Върху книгата имаше бележка. Стефан разпозна почерка на баща си и зачете:

"Синко, искрено съжалявам, че заради любопитството си създадох чудовищата. Още повече съжалявам, че трябва да накарам теб да отървеш света от тях, но не мога да се доверя на друг. Тази книга е ключът към призоваването на чудовищата, но също и към унищожаването им. В книгата съм сложил шифър, който ще ти помогне да я разчетеш. Въпреки че това е само копие на книгата, пак ще ти свърши работа. Намери начин! Поправи кашата, която забърках."

- Баща ти е създал чудовищата! Защо не си ми казвал? - попита Васко.
- Защото обещах. Сега,след като знаеш истината, ще ми помогнеш ли да изпълня молбата на баща си!
- Баща ти е създал чудовищата! - повтори Васко. - Един Демон уби моя!
- Както виждаш, той съжалява за това, което е направил, и иска да поправи грешката си! Помогни ми! Заради баща си!
Васко се замисли. След няколко секунди се изправи и каза:
- Ти си ми приятел. Щом дойдох до тук с теб , ще ти помогна и за това. Не може да е по-опасно от идването в старата част на града. Взимай книгата и да вървим.
Здрачаваше се и двамата приятели се забързваха все повече. Нощем излизаха зомбитата, а никой от двамата не им беше фен.
- Странно! Тук няма жива душа! От пет минути не сме виждали или чували каквото и да било. - отбеляза Васко.
- Това е добре, нали? И все пак наистина е странно. Чудя се дали тази книга не гони чудовищата?
- В бележката пише ,че е копие! Съмнявам се да им действа. Хайде! Ето го входа. Да потичаме.

Вечерта двамата бяха в апартамента на Васко, за да видят какво могат да направят с книгата. Стефан я взе в ръце и я разлисти. Отвори на първата страница. На нея не беше написано нищо, но там имаше една лента.
- Каква антика! - взе я в ръце Васко.
- Какво е това?
- Дешифроваща лента. Гледах по 3D-визията за тях. В нея е заложен шифърът и ако я поставиш над шифрования код ,върху нея излиза съобщението. Ползвали са я по време на Четвъртата световна война. Това е на 70 години. Само баща ти може да изрови такова нещо.
Стефан я огледа. По повърхността и имаше малки черни точки. Той отвори следващата страница и постави лентата отгоре.Точките се размърдаха и бавно се наредиха в разбираеми думи. Стефан зачете:
"Тази книга е собственост на боговете. Ако си смъртен и четеш тези слова, знай едно: За да опиташ заклинанията, описани в тази книга, трябва да си достоен.В противен случай, всяка магия, която изречеш, ще носи мъки и нещастия, вместо мир и щастие."
- Как да разберем дали сме достойни? - попита Васко.
- Не знам. Предлагам да продължим да четем, без да опитваме, която и да е магия - и те продължиха.
Книгата беше дебела - над 1500 страници, но всички бяха с картинки и едър шрифт. Цяла седмица я разучаваха, и като намереха глава, която според тях може да им помогне, я прочитаха и правеха записки. Накрая имаха познания за магиите и заклинанията повече от всички хора, живели някога на Земята.
- Значи можем да правим и други неща, освен да призоваваме чудовища. - каза Васко. - Като онази игра на карти, дето я играехме като малки. Преди да стане истинска, така да се каже.
- Да, но виж. Дори най-простите магии са много по-сложни от призоваването, на което и да е чудовище.
- Да, обаче призоваването на чудовища е сравнително лесно.
- Не. Виж - заклинанието е лесно, за това си прав - разсъждаваше на глас Стефан.- Но за да призовеш чудовище, се изисква духовна енергия. Колкото по-силен е духът ни, толкова по-силни чудовища можем да призовем.
- Зарежи това - недоволно отвърна Васко.
- Защо?
- Защото търсим начин да унищожим чудовищата, а не да призоваваме силни такива.
Мина още седмица. Вече бяха прочели цялата книга, и естествено бяха намерили само един начин да унищожат чудовищата.
- Но това е невъзможно. Как ще убием три от най-силните чудовища, съществували някога, като не можем да убием дори онези малки Курибота? - отчая се Васко.
- Не и с технологични оръжия. Лазери, куршуми, ядрени оръжия, гравитационни оръжия - всичко това е изпробвано без резултат.
- Тогава?
- Ти май не мислиш - ядоса се Стефан. - Ето тук си го пише:

" Създадени с божествена магия,
древна мощ във тях се крие.
Няма сила, която да ги убие,
освен подобна божествена магия."

- Не съм сигурен че разбирам.
- А аз разбирам. Само чудовище може да убие друго чудовище. Лошото е, че дори да имаме достатъчно духовна сила да призовем силно чудовище, няма да можем да го контролираме. То ще се обърне срещу нас.
- Имам идея! - подскочи изведнъж Васко.
- Каква? - попита Стефан обнадежден.
- Ами ако ние станем чудовища?
- Какво?
- Виж, докато четохме 89 глава... - започна да обяснява Васко.
- Тя е безполезна - прекъсна го Стефан.
- Слушай. Аз я прочетох по-внимателно и открих нещо полезно -ритуал за сливане на чудовища и разделянето им на две.
- Не разбирам. Като слееш две чудовища, наистина се получава ново, по-силно чудовище. Но то пак е неконтролируемо. Освен ако...
- Освен ако ние двамата се слеем с чудовището - развълнувано довърши Васко. - Така получаваме тази божествена магия, и ще можем да я контролираме.
- Ами да! Ти си гений, Васко.
- Стига комплименти. Сега да разучим по-добре ритуала за унищожаването на чудовищата.
И те се зачетоха пак в книгата. Сега вече имаше надежда. Хората пак щяха да са свободни.
Два дни по-късно, те излязоха извън града.
- Да преговорим всичко. Прочети какво пише в книгата - каза Стефан.
Васко зачете:

" Мир на Земята да се възроди,
оръжие божествено създай си ти:
от бял дракон крила,
от черен - вземи дъха.
От Dragon Slayer - сабята
и от Horus - нокътя.
Слееш ли всичко това,
ще имаш Меча на Вечността.
Смело забий го в неразрушимия връх, но не се бави -
смърт те дебне, не забравяй ти!"

- Значи трябва да убием Blue Eyes White Dragon,
Red Eyes Black Dragon и Horus, the Black Flame Dargon - продължи Васко.
- А сабята на унищожителя, това как го разтълкувахме?
- Точно там е хитрото. Чудовището, в което ще се превърнеш, е унищожител на дракони, защото ще убие драконите.
- Да започваме.
- Ами... не съм сигурен...
- Какво?- попита Стефан, въпреки че знаеше отговора.
- Ами... ние двамата сме тръгнали да спасяваме света. Не че се отказвам, но се страхувам.
- И аз. Но не искам да живея повече така. А и ние сме единствените, които могат да го направят. Всеки друг ще ползва книгата за собствена изгода. Помниш какво стана, когато книгата попадна при военните.
- Прав си . Да започваме.
- Помниш ли заклинанието за сливане? - губеше търпение Стефан.
- Да. Както и това за призоваване за Buster Blader.
- Добре. Трябва да успеем от първия път и двамата. Ако не, чудовищата, които призовем, ще ни нападнат.
- А откъде си сигурен, че сме достойни? - усъмни се Васко.
- Не съм, но скоро ще разберем. Да започваме!
И те започнаха да шепнешком да произнасят заклинания, като в същото време изписваха магически символи във въздуха, които започваха да светят. В един момент блясъкът на символите ги заслепи, а в следващия момент пред тях стояха Dark Magician и Buster Blader. Съществата не помръдваха.
- Бързо! - извика Стефан. - Слей ги!
Тогава Васко започна малко по-различен ритуал. Изглеждаше, че извлича енергията от двете същества. След това се обърна с гръб към тях и започна на висок глас да изговаря магическите думи. Пред него се появи завихряне. То ставаше по-голямо с всяка следваща дума, докато пред Васко пространството изчезна. Той протегна ръка към нищото и двете същества бяха бавно всмукани вътре. От завихрянето излезе лъч светлина. После още един. След това всичко изчезна, освен един магьосник в зелена дреха. Dark Paladin. Двамата го гледаха със страхопочитание.
- Хайде пак - каза Стефан и бавно се приближи. - Надявам се да се получи.
Васко започна ритуала. Чудовището и Стефан бяха всмукани в завихрянето. Този път светлината беше много по-силна и продължителна от първия път. И пак всичко спря в миг. Там стоеше Стефан.
- Стана ли? - попита Васко.
- Ами чувствам се различен. Предполагам ,че проработи.
- Защо точно Dark Paladin ? Не можехме ли да изберем някое по-лесно за призоваване чудовище?
- Когато става дума за дракони, Dark Paladin е най-силното същество. А и има човешка форма. Ако бяхме избрали друго силно чудовище, което няма човешка форма, щях да изпитвам големи трудности с контрола над тяло, което не познавам -поясни Стефан.
- Изглеждаш същия. Очаквах поне дрехите ти да са различни- разглеждаше го с интерес Васко.
- Зарежи дрехите. Усещам в себе си невероятна сила.
- Какво е това в ръката ти?
Стефан погледна и остана възхитен. Оръжието на Dark Paladin. Той го вдигна и се концентрира. От острието започна да се заражда електрическо кълбо. Насочи острието към едно дърво и изстреля кълбото. След миг от дървото беше останала малка купчинка въглени.
- Сега какво? - попита Стефан.
- Към Египет, разбира се. Нил е реката на драконите. Там са забелязани по няколко екземпляра от всеки силен дракон, призоваван някога. Също така там е пирамидата, която ни трябва.
- Да вървим тогава.
- А как ще стигнем до там?
Стефан се усмихна и подскочи. Но не се приземи, а увисна на около метър във въздуха.
- С летене. Аз ще те хвана и заедно ще прелетим до Египет. Помниш ли онзи стар планер?
- Онзи без двигател? Как ще стигнем до Египет с него - недоумяваше Васко.
- Остави това на мен. Само не забравяй книгата. Жалко, че така и не успях да разбера заклинанието за сливане. Така и двамата щяхме да сме по-силни.
По пътя нямаха кой знае какви проблеми. Веднъж един крилат звяр ги нападна от засада и за малко не събори Васко от планера, теглен от Стефан. За щастие звяра не можеше да се мери по сила с Dark Paladin. Нататък минаха безпрепятствено. На свечеряване приближиха бреговете на Египет. В далечината се виждаха светлини, но и двамата знаеха,че те не са човешки. Изчакаха да се стъмни напълно, преди изобщо да доближат сушата. Гледаха да са максимално тихи, което се постигаше лесно, тъй като летяха без размахване на криле или свистене на плазмен двигател.
- Сега къде ще търсим тези дракони? - попита Васко. - Всичките са много силни, което значи, че едва няколко човека са имали достатъчно духовна сила, за да ги призоват.
- Ами щом са толкова силни, би трябвало да се виждат отдалеч. Трябва да търсим знаци.
- Избери си някой - саркастично подметна Васко.
И наистина - небето над Нил беше като никое друго. Огнени кълба проблясваха през мрака като странни комети. Различните лъчения напомняха на дискотека. Тишината беше мит. Пустинята беше огласена от ревове и взривове. Напомняше повече на бойно поле, отколкото на земя необитавана от хора от 9 години. Странно, но в Египет броят на чудовищата беше равен на броя чудовища в целия останал свят. Сякаш нещо ги влечеше натам.
- Ето онзи! - каза съвсем сериозно Стефан.
- Какво? Къде? - недоумяваше Васко.
- Май само аз го виждам. Всяка светлинка в небето, всеки звук е от някое същество. И аз по някакъв начин знам кое. Тази нова способност е невероятна. Да си слят с Dark Paladin е явно повече от сила.
- Толкова по-добре. Имаме по голям шанс да оцелеем тук с твоите способности. Виждаш ли някой от драконите?
- Засега само един. Red Eyes Black Dargon. И е наблизо.Да вървим- разбърза се Стефан.- Остави планера тук. Ще се движим пеша.

- Защо? Няма ли да стигнем по-бързо с летене?
- Не е там въпросът. Ако летим, ще бъдем лесно забелязани. Не ми се ще да ме атакуват неочаквано.
- Не можеш да очакваш да останем незабелязани, дори и да ходим. Тук гъмжи от всякакви същества - настоя Васко.
- Очаквам, разбира се. Това е територията на Черния дракон. На киломерти от тук няма други чудовища. Да вървим.
Вървяха около час. Постепенно ревът на дракона се усилваше. Страхът на двамата приятели също.
- Ето го! - пошушна Васко. Сега какво?
Двамата се скриха зад един голям камък.
- Ами трябва да вземем дъха му. Някакви идеи?
- Трябваше да помислим за това преди. Ще прегледам глава 88 отново. Дано намеря нещо.
Васко започна бавно да разлиства книгата, а Стефан обмисляше план за атака.
- Ето го! - промълви Васко. -Буркан за дракони! Виж:
" За ловеца незаменим е тоз предмет.
Побира дракони безчет,
силата им той обира
и атаките им спира!"
- Можеш ли да създадеш този буркан? - попита Стефан.
- Заклинанието е невероятно сложно, но ще опитам.
В същия момент едно огромно огнено кълбо падна на по-малко от два метра от тях. Драконът ги беше намерил. Приятелите неволно извикаха. Пръв се съвзе Стефан. Той се изправи и каза:
- Ти се опитай да създадеш този буркан. Аз ще му отвличам вниманието. И побързай.
- Добре, но не го убивай, преди да съм готов. Мъртвите дракони нямат дъх.
Стефан изскочи иззад камъка и се затича към звяра. Червените очи на дракона страховито светеха в мрака. Той видя бягащия човек и отвори уста. Стефан замръзна. " Сега", помисли си той. Едно огнено кълбо се насочи към него. Изчака горящата сфера да се приближи и замахна с жезъла си. Острието разцепи топката и двете половинки минаха покрай него. Драконът видя това и започна да го обстрелва. Стефан отбиваше атаките една по една, като гледаше да се отдалечава от камъка. Изведнъж разбра какво трябва да направи. Издигна се на около 100 метра във въздуха и зачака. Драконът беше разярен. Разтвори масивните си крила и ги размаха. Бавно се заиздига във въздуха, насочвайки се към странния човек, който очевидно дори не се опитваше да го атакува. Стефан се издигна още 30 метра. Драконът отвори уста, очевидно с намерението да го погълне жив. Човекът обаче се оказа по-бърз, като ловко избегна пастта на звяра. Той от своя страна продължи нагоре, набирайки скорост. За миг Стефан го изгуби от поглед в мрака. Но в следващия момент видя едно огнено кълбо да се насочва към него. За съжаление твърде късно. Нямаше време да го избегне, затова полетя назад с надеждата ,че е по-бърз от пламъците зад него.От скоростта погледът му се замъгляваше, но горещината зад него му даваше сили. Помисли си, че е ускорил достатъчно, и рязко се издигна. Кълбото мина на сантиметри под краката му. Погледна надолу и видя Васко да прави някаква магия, очевидно - без резултат. Стефан продължи полета си като единствената му цел беше драконът да не го уцели, докато Васко създаде буркана. Червените очи на звяра следяха летящия човек. Това, че той все още му се изплъзваше, го вбесяваше до крайна степен и той го атакува с цяла канонада огнени топки. В същия миг чудовището се обърна и видя зад себе си червена като кръв светлина. Стефан също я видя и се спусна надолу. Приземи се плавно върху камъка.
- Ето! Трябва да вкараш някоя огнена атака в буркана - обясни Васко.
Стефан взе в ръце странния буркан. Имаше форма на драконова глава и беше миниатюрен в сравнение с огромните огнени кълба на дракона. Той се учуди как ще се справи със задачата, която приятелят му му възложи. Стефан се издигна . Драконът беше на 20 метра от него и тъкмо създаваше едно огнено кълбо. Dark Paladin насочи буркана към дракона с едната ръка, а с другата опита да се прикрие, държейки острието на жезъла като щит и зачака. Последвалите секунди му се сториха като векове. Горящата сфера се приближаваше опасно. Стефан очакваше да се изгори жестоко, но това не стана.Вместо това цялата топка беше изсмукана в буркана като с фуния. Това беше шансът му. Той се концентрира и след миг едно електрическо кълбо се беше насочило с огромна скорост към Черния дракон. Звярът се опита да го избегне, но се оказа трърде бавен. Кълбовидната мълния удари жертвата в сърцето. Мощен рев се чу над Нил. Огромното чудовище се строполи на земята, цялото обгърнато в дим. Направи отчаян опит да се изправи, но не успя. Червените му очи угаснаха и той не помръдна повече. Сърцето на Стефан биеше със страшна сила. Задъхвайки се той каза:
- Успях! Взех дъха на Черния дракон!
- Както и живота му.- допълни приятелят му.
Васко погледна в буркана. Изгеждаше бездънен, но вътре, много надълбоко, гореше един пламък. Той постави капака на буркана.
- Хайде да си починем - рече Стефан и се отпусна на земята.
Почиваха си около час. През цялото време никой не обели дума. По едно време Стефан каза:
- Ще потърся някой друг дракон който ни трябва.
Той се изправи и и се издигна на около сто метра във въздуха, след което започна да се ослушва. Нямаше смисъл да се опитва да намира каквото и да било с поглед, по простата причина ,че беше четири часа през нощта..
- Трябва да вървим.
- Накъде?
- Разбрах къде е Blue Eyes White Dragon. Сега ще летим. Доста път ни чака.
Летяха около два часа. Приземиха се на около 400 метра от дракона. Слънцето щеше да изгрее след няколко часа.
- Васко, като отидем там, ти се скрий ,а аз ще се бия с дракона.
- Ако имаш проблем, знай, че съм тренирал някой магии които могат да са ти от полза. И успех!
- Благодаря.
Те се доближиха на около сто метра от дракона. Васко се скри зад едни храсти, откъдето можеше да наблюдава битката. Стефан продължи напред. Смяташе да изненада дракона в гръб за да не се стигне до директен сблъсък. Blue Eyes White Dragon се беше свил на една скала и си почиваше. Стефан увисна на половин метър във въздуха, за да бъде максимално тих, и се приближи . Съществото беше с гръб към него и не го виждаше. Стефан се концентрира. От острието започна да се заражда електрическо кълбо. Стоя така половин минута. През това време кълбото достигна значителни размери. Стефан насочи жезъла си напред и изстреля мълнията.Тя удари гърба на дракона и се взриви. Чудовището изрева и се изправи. Изглеждаше, че атаката не го е ранила сериозно, но го е раздразнила силно. Стефан остана силно учуден. Синеокият дракон трябваше да е мъртъв, но в место това той беше ядосан и се приготвяше за атака. Стефан не я дочака ами изстреля още няколко кълба към противника си. Отново без ефект.
- Какво става - попита Васко.
- Не знам - отговори Стефан и бързо се издигна, за да избегне светкавицата с която дракона го атакува.
Съществото излетя бавно и мощно. От лунната всетлина изглеждаше още по-величествен. Отвори уста и започна да събира заряд. Стефан също започна да се спиготвя за следващата си атака. Двамата освободиха зарядите едновременно. Светкавицата на Белия дракон и кълбовидната мълния на Dark Paladin се сблъскаха с оглушителемн трясък. Нито една атака не достигна целта си. Звярът изрева, и се засили към Стефан, който от своя страна се обърна назад и полетя за да избегне физическата атака. Дракона това и чакаше. Бяла светкавица освети нощта. Стефан усети как тялото му се сгърчва от болка. Не мислеше за груго освен за нея. Съзнанието му се замъгляваше. Накрая падна от 5-6 метра в безсъснание. Това продължи само няколко секунди. Болката върна ума му в реалния свят. Изпъшка и бавно отвори очи, и видя как дракона се приготвяше да го довърши. Толкова за спасяването на света. Затвори очи, приготви се и зачака светкавицата, но нищо не последва. Силите му започваха да се възвръщат. Той отвори очи и видя пред себе си черен портал. Зад него Васко шепнеше неразбираеми думи. Атаката на чудовището влезе в портала и той беше спасен. Стефан бавно се изправи и започна да заражда ново кълбо енергия. Порталът постепенно се затвори.
- Няма смисъл да го атакуваш по този начин - рече Васко.
- Какво? Защо?
- Не виждаш ли? Би трябвало да е мъртъв. Според мен магиите не му действат. Кожата му е магическа и би го предпазила от повечето магии. Трябва да го атакуваш със жезъла.
- Невъзможно. Ако се доближа до него с мен е свършено.
- Друг начин няма. Трябва да го направиш.
Зад тях дракона се беше прибижил. След като магията му не проработи, той очевидно имаше намерението да смачка, човека който се опита да го убие.
- Внимавай ! - изкрещя Васко.
Като рефлекс, Стефан се претърколи настрани. Кракът на дракона се заби в земята и остави следа дълбока повече от метър. Противникът му се изправи и излетя. Дракона го проследи с поглед изпълнен с ярост. Стефан го заобиколи и се приготви да кацне на гърба му. Дракона замахна с дългата си повече от десет метра опашка. Dark Paladin се отдръпна, но на косъм. Атаките продължаваха една след друга, и беше чудо, че Стефан е още жив. Той обаче кацна на гърба на противника си. Започна да заражда енергийно кълбо. Това беше изкючително трудно, тъй като не трябваше да спира да се движи. В противен случай щеше да бъде сплескан от огромната опашка на дракона. Стефан извика и заби орстрието на жезъла си в гърба на чудовището. Електрическото кълбо разпространи енергията си по гръбнака на дракона. Той се разтресе и изрева. От раната излизаха дим и кръв. Сините очи на едно от най-силните създания живели някога побеляха и то се строполи мъртво. Стефан замахна с все сила и едното крило на дракона се отдели от тялото му.Скоро същото се случи и с другото. След това слезе от гърба на мъртвия звяр и седна. Васко изтича при него.
- Не мога да продължа - изпъшка Стефан. Преаклено съм изтощен. Летенето изисква много сили, а за битките да не говорим.
- Летенето те изтощава ? Защо не ми каза? В книгата има магия за възстановяване на силите и лекуване.
- Какво? ...Прав си, трябваше да ти кажа. Хайде пробвай тази магия.
Васко отвори книгата за да си припомни заклинанието. След това започна да мърмори нещо неразбираемо. След няколко секунди спря.
- Как се чувстваш?
- Като нов. Изглежда, че магиите са ти талант.
- Ами, просто тренирах тази доста пъти, докато ти четеше онази книга за бойни изкуства.
- Все пак страхотна работа. Сега ако можеш напъхай някак си крилата на дракона в буркана.
Васко изтича до храста и взе буркана. След това се приближи до мъртвия звяр. Махна капака на съда и го доближи до крилата. Те сякаш се трансформираха в енергия и влязоха в него.
- Хм, очаквах,че ще се налага да ги натъпквам или нещо такова - учудено коментира Васко.
- Слънцето ще изгрее до час. Да си починем дотогава и след това ще потърся последния дракон.
- Знаеш ли, в началото се съмнявах, че ще успеем да направим каквото и да било. Имам в предвид, че девет години хората... - започна Васко.
- Да де ама засега се справяме добре.
- Именно. Хайде да си починем. Знаеш ли, че и правенето на магии е изтощително. Сякаш изсмуква собствените ти сили, за да можеш да създадеш , други, магически сили. Но с почивка, всичко се възстановява.
Те легнаха на топлата земя и се загледаха в звездите. Слънцето изгря по рано отколкото очакваха. Сяхаш то им даваше знак, че идва новата зора за хората. Щом изгря напълно, Стефан се издигна отново за да потърси, къде е последният дракон. И този път разчиташе главно на слуха си. Търси около петнайсет минути.Накрая се спусна бавно.
- Намери ли го? Доста време го търси.
- Защото търсех не където трябва. Оказа се,чe The Black Flame Dragon е бил по близо да нас от колкото другия дракон, когато бяхме в леговището на Red Eyes Black Dragon.
- Значи пак ще летим два часа?
- Не, само час и половина. Хайде!
За първи път дори Васко разбра къде е Horus, още преди да са го доближили. Ревът му се чуваше на километри и двамaта герои започваха да изпитват страх. Кацнаха край една горичка.
- Не се безпокой, ще се справим - каза окуражително Стефан, въпреки, че и той не беше много уверен в думите си.
- Сигурно си прав. Имаш ли план за битката?
- Да, и се надявам да проработи. Horus, the Black Flame Dragon се бие и атакува като обезумял, което прави атаките му страшно силни, но също така и краткотрайни. Той се изморява бързо.
- Тоест ще гледаш да оживееш в началото, а после ще е лесно.
- Точно. Сигурен съм, че драконът ни е чул. Предпочитам ние да го намерим първи, за да имаме предимството на изненадата.

И двамата се насочиха към предполагаемото място. Ходиха около 10 минути, след това спряха. Огромен дракон летеше към тях, размахвайки огромните си крила. Приличаше повече на метална птица, отколкото на дракон, но залбудата беше само моментна. Дивият рев на Horus не можеше да бъде сбъркан с писукане на пиле. Без да каже нищо Стефан се насочи към звяра, а Васко се скри зад една групичка дървета. Дракона разтвори уста. От нея излезе безшумно струя черни пламъци.
- Пази се - Извика Васко! Тези пламъци са прокълнати! Само искра може да ти причини невероятна болка, а дори секунда да си изложен на пламъците умираш!
Стефан подскочи и излетя. Полетът му обаче беше кратък. На половин метър над земята той спря да се издига и се приземи.
- Не мога да летя - извика той.
- Какво! Защо?
- Не знам. Някак си загубих способността да летя.
И той отскочи настрани, за да избегне струята магичен огън. След това вдигна жезъла си и се концентрира за да създаде заряда нужен му за да убие дракона.
Но нищо не се случи. От жезъла не изскочи дори искра.Той отново се приднуди да отскочи, за да избегне пламъците. Какво му ставаше? Първо загуби способността си да лети, а сега и другата му сила изчезна. Отново отскочи и изкрещя към Васко:
- Какво става? Защо загубих силите си?
- Вероятно заради дракона! - предположи Васко.
- Я обясни! - ядоса се Стефан.
- Ами вероятно е от способността на дракона. Изглежда, че може да спира ефектите на магиите. Но това е способност само на много стари дракони от този вид, участвали в много битки. Също така вероятно сам избира кои магии да неутрализира. Само така си обяснявам как използва магически огън и как ти все още си в едно с Dark Paladin. Явно не знае, че ти си слят с чудовище, иначе със сигурност щеше да те е разделил.
Докато обясняваше Стефан трябваше да избягва атаките на Horus. След това което чу, той просто не знаеше как ще победи чудовището, което се опитваше да го опече.
- Имаш ли някакви идеи как да го убием? - попита отчаян Стефан.
- Опитвам се да измисля! - отговори приятелят му.
И Стефан продължи да бяга. По едно в главата му нахлу спомена как унищожи белия дракон. Жезълът му не беше само магически инструмент, но и меч създаден специално за да съсича дракони. Тъкмо се засили напред и разбра ,че и този план няма да му помогне. Без магия и само на няколко метра от огромното същество, той щеше да е като мравка под слон. Пък и няма начин да достигне без летене до част от тялото на дракона където може да нанесе съществени поражения.Минутите минаваха много бавно. Нито един от двамата приятели не можеше да се сети как да победи дракона. По едно време дори опита да избяга от битката, но Horus го преследваше, така че трябваше да се бие докато или той, или противника му бяха мъртви. Стефан отскочи отново. Чудеше се как още успява да избягва атаките на Horus. Нова струя пламъци.Стефан, който тъкмо се изправяше от последния скок, реагира късно, и един огнен език го закачи леко за рамото.Героят изкрещя от неописуема болка.Чувстваше се все едно вряща отрова се разпространяваше от изгореното място. Не можеше да си движи ръката. Дракона, явно окуражен от успеха си, избълва, нова по продължителна струя пламъци."Защо го правя?", помисли си той? "Защо ми е да спасявам света, като се бия с дракони, и създавам мечове?" Но тази мисъл беше прекъсната от нова.
- Васко!
- Да? - отоговри приятелят му.
- Ако сега започнеш да създаваш онзи магически меч, в коя част на ритуала ще ти е нужен нокътят от този дракон?
- Доколкото си спомням към края. след добавянето на нокътя се добавяше и оръжието на унищожителя на дракони и ...
Васко изчака приятеля си да избезне следващата атака и прдължи -
- И накрая се изрича едни кратко заклинание.
- Дракона ще успее ли да неутрализира ритуала?
- Това е много мощна магия, съмнявам се дали, дори и най силният Black Flame Dragon ще успее да я спре.
- Идеално. Аз ще му отвличам вниманието от теб и ще опитам да отрежа нокътя му, а ти започни да създаваш меча. Много ли време ще отнеме.
- Поне няколко минути.
- Значи трябва да побързаш. Започвай!
Той се обърна отново към дракона. Той обаче не разбираше какво може да му се случи само след няколко минути и избълва нова стуря черен огън. Horus нямаше предни крака, а имаше само крила и задни крака. Перата му изглеждаха като бръсначи и металният им блясък залепяваше човек, ако погедне към тях.
Ноктите на краката му изглеждаха удивително тънки за размерите си, но за сметка на това бяха по-дълги от 3 метра.
Стефан още изпитваше болка в ръката си, но вече можеше да я движи. Хвана здраво дръжката на жезъла си и се затича.Драконът го видя и явно реши да не го атакува с огън ,защото вдигна крака си. Сега ноктите му изглеждаха дори по опасни. Horus вече спускаше крака си към Стефан. Той от своя страна вдигна жезъла си и издърпа единия си крак назад за да е по стабилен. Изчака крака на звяра да се приближи още малко и замахна с все сила. Жезъла с заби в нокътя на двайсетина сантиметра. това се оказа достатъчно. От цепнатината нокътят започна да се пропуква и карая се отдели от основата си. Дракона очевидно не усети нищо и се приготви за втора атака. Стефан вдигна нокътя, който се оказа изненадващо лек и започна да тича. Новият опит за настъпване на Horus се оказа неуспешен и той изстреля една струя черни пламъци към него. Жетрвата му обаче използва собственият му нокът като щит, и се оттърва без нито една искра да го докосне.
Междувременно беше започнало да става по-тъмно. Оказа се, че причината е Васко. Около него беше настъпил пълен мрак. Той произнасяше високо странни думи. Тъмнината се разпространяваше. Скоро дори драконът, който беше на сто метра от него и още тридесет нагоре не виждаше нищо.
- Къде си - извика Васко.
- Идвам към теб - отговори му глас от тъмното.
- Побързай! Трябва да добавя ноктите и жезъла!
Васко усети, че някой се блъсна в него.
- Ето те! Дай нещата по бързо! Няма време.
Стефан му ги подаде. Васко ги взе, но приятелят му не можеше да види какво прави с тях. След това продължи със заклинанието, като последните няколко думи изкрещя. След това двамата приятели забелязаха огън в мрака. След секунда всичко си беше както преди и слънцето грееше. Дракона обаче не се приготвяше за атака. Изглеждаше ,че се страхува от нещо, или че дори е ужасен. Стефан погледна резултата от Васковата магия. Sword of Enternity. Дългият два метра меч беше инкрустиран с големи зелени изумруди. Дръжката наподобяваше тази на жезъла на Dark Paladin, но беше много по къса и широка. Остриетата на меча бяха поставени от двете страни на основа отново с цвета на дръжката. Основата се разширяваше точно преди дръжката, като там беше широка над 40 сантиметра. Остриетата бяха от нокътя на Horus. Целият меч гореше с червен пламък, а над него във въздуха като аура проблясваха чифт бели драконови крила. Стефан се колебаеше дали да вземе меча в ръце. Дръжката му гореше, а и той не знаеше какви сили притежава. Но драконът явно беше вече дошъл на себе си и се беше насочил към Стефан. Той осъзна, че няма време да се мисли и грабна меча. Изненадващо, пламъците сякаш заобикаляха ръката му и накрая се отдръпнаха от дръжката съвсем. Стефан изкрещя. От меча през ръката му минавака потоци енергия и светлина. Тя заслепи Васко и той затвори очи. Виковете продължиха около минута, след което внезапно спряха. Васко отвори очи. Светлината беше изчезнала и там стоеше Стефан. Този път обаче беше неузнаваем. Беше облечен в черна роба на магьосник, косата му беше станала снежнобяла и дълга и се развяваше все едно я духа много силен вятър, но такъв нямаше. През ръцете му минаваха светкавици, а самият той беше обгърнат от черни памъци. Очите му бяха станали абсолютно черни - не се различаваше ирис от зеница. Дори бялото беше почерняло. От гърба му сякаш бяха поникнали прозрачни бели криле, но като се вгледа разбра, че те са само аура. Той заговори с глас, какъвто Васко не бе чувал през живота си:
- Съзнанието си е моето, но сякаш съм си сменил тялото. Май вече не съм Dark Paladin.
- Dark Paladin си! Само че еволюирал. Сега си Paladin of Enternity. Можеш ли да летиш?
Стефан се издгна бавно и без физическо усилие. Мечът явно спираше ефектът от магията на дракона. .Хвана с една ръка огромния горящ меч, и полетя към Horus. Драконът отстъпи назад. Размаха криле и се издигна във въздуха. За миг Васко си помисли, че ще избяга, но той всъщност отвори уста и произведе поредната струя черни пламъци. Paladin of Enternity не се опита да избегне пламъците. Насочи ръкати си напред и изпъна длан. Огънят рикошираха в дланта и се насочиха нагоре, Стефан долетя до дракона с мълниеносна скорост и замахна с горящия меч. Звяра нямаше време дори да изреве. Оромното му металическо тяло падна с трясък на земята, а до него се търкулна отрязаната му глава. Стефан бавно се приземи, а Васко се затича към него.
- Ти успя! Сега само трябва да занесем меча на върха на пирамидата.
- Без теб нямаше да стигна доникъде. - прекъсна го Васко.
- Знаеш ли накъде са останките от Кайро?
- Кайро? За какво ни е да ходим там?
- Там е Хеопсовата пирамида?
- Защо точно тя? Какво не знам? - учуди се Стефан.
- Върхът и! Когато Хеопс строил пирамидата си, той искал тя да е неговият дом за вечността. Искал е пирамидата да се извисява вечно, и да е неразрушима.
- Ама тя не е!- ядоса се Стефан. - Ограбена е още в древността. Малко по малко се е разрушавала. След като чудовищата дойдоха, сигурно от нея не е останало нищо!
- Ще ме изслушаш ли? - ядоса се на свой ред Васко. - Хеопс е поръчал на магьосниците му да създадат златен връх и да направят така, че да не може да бъде унищожен. Те създали златния връх.Неговатя магия щяла да пази и пирамидата. Един от крадците обрали пирамидата, бил и един от жреците на Хеопс. Той знаел тайната. Казал на приятелите си да преместят върха. Така пирамидата, станала лесна плячка, след като не била вече неунищожима. Преди деветдесет години обаче, археолози намерили върха и го върнали на мястото му. Самият връх може да бъде унищожен само от меча който ти държиш. Когато го забиеш във върха,той ще бъде пръснат на парченца, а магията с която е създаден, ще унищожи всички чудовища. Прочетох това в книгата.
- Не е възможно!
- Кое - ядоса се Васко.
- Хеопс е живял много след като книгата е бил написана.
- В книгата е написано само за върха! Жреците са взели от нея идеята. Явно и те са разчели част от нея.
- А останалото откъде го знаеш? За крадците и така нататък.
- Прочетох го в една книга за Владетелите на древния свят.
- Ясно. Значи към Кайро! Натам! - посочи Стефан.
Двамата летяха около половин час. Отдалеч забелязаха единствената постройка, останала непокътнатана в присъствие на чудовища. Хеопсовата пирамида. Отвисоко се виждаха множество същества в околностите и. Двамата се спуснаха. Всяко чудовище ги забеляза. Няколко се приближиха да атакуват, но като видяха Стефан отблизо се отказаха. Кацнаха на няколко метра от върха.
- Дай да привършваме - каза Васко.
- Първо ме раздели от Dark Paladin. Иначе и аз ще умра.
- Добре. Но след като те разделя, трябва бързо да забиеш меча, или чудовището с което си слят може ни нападне и убие.
- Не се притеснявай.
Васко отвори книгата, прелисти страниците и постави дешифроващата лента отгоре.
- Само да си припмня заклинанието.
Стефан остави меча възможно по-близо до върха. В момента в който пръстите му спряха да докосват дръжката същите потоци енергия които бяха нахлули в него, сега биваха изсмукани от друга сила и върнати в меча. Сега Васко можеше да наблюдава случващото се. Призрачните крила изчезнаха, очите му възвръщаха нормалния си вид, а черната роба се трансформира в нормални дрехи. Без да каже и дума Васко започна ритуала по разделянето. В началото не се забелязваше нищо, и той си помисли, че нещо е объркал. Но само след миг забеляза как тялото на Стефан се разделя на две. Той продължаваше да реди магически думи. Като свърши, на земята лежаха един човек и едно чудовище. И дваматя не помръдваха. Васко се уплаши - де не би току що да е убил приятеля си? Приближи се и видя,че диша - явно просто е бил в безсъзнание. В този миг забеляза, че няколко чудовища се приближаваха към пирамидата. Нямаше време да чака Стефан да се събуди. Васко изкачи последното стъпало до върха и грабна меча. Внезапно остра болка прониза ръката му и той извика. Енегия започваше да прониква и тялото му. За един кратък момент си мислеше , че ще припадне, но събра сили да се противопостави. Вдигна меча с две ръце и го заби във златния връх. Ударът беше слаб, но се оказа достатъчен. Върхът се напука и се изпари. Васко падна по гръб и се претърколи на долното стъпало. Погледна нагоре и видя,че там където преди беше върхът на пирамидата сега се зараждаше огромно кълбо, подобно на тези, които Dark Paladin създаваше. Когато достигна три - четири метра в диаметър от незо излезе блестяща вълна, а след нея друга като се движеха с огромна скорост. Когато първата мина над Васко той загуби съзнание. Събуди се няколко часа по късно. Някой крещеше.
- Събуди се! Събуди се!
Той отвори очи. Вече се смрачаваше. До него стоеше Стефан.
- Успяхме - радостно извика той!
Васко се изправи и се огледа. Наоколо нчмаше чудовища. Dark Paladin също беше изчезнал. Най-отгоре на пирамидата лежеше паднал мечът, мо вече не гореше, а аурата на Blue Eyes White Dragon я нямаше. Той каза:
- Човечеството е спасено. Ще станем герои.
- Може и никой да не разбере че сме ние, и да си останем неизвестни.
- Това не би било хубаво - мрачно каза Стефан.
- Ти да не го направи за слава?
- Не е там въпросът. Ако никой не разбере какво сме направили, никой няма да дойде тук. На стотици километри оттук няма градове. Ще умрем от глад в тази пустиня.
- Не се бях замислил. Двигателят на планера не работи, и без силите на Dark Paladin е безполезен. Нил е само на няколко километра - поне ще имаме вода -опита да повдигне настроенето Васко.
- Идеално се наредихме! Правим магии, убиваме дракони а сега ще умрем от глад.
- Да тръгнем към Нил. Не съм пил вода цял ден -продължи Стефан.
Двамата заслизаха от пирамидата. Бяха някъде на средата когато Васко извика:
- Погледни!
В стъмващото се небе двамата видяха светлина. Човешка. Чудовища вече нямаше.
- Но как - попита Стефан. Как са разбрали,че сме тук?
- Те не търсят нас! Когато забих меча във златния връх се създадоха вълни. Те унищожиха чудовищата. Ако са се разпространили по цялата Земя, лесно могат да определят източника унищожил единствените същества застрашавали съществуването на хората.
- Дошли са да разберат как са се оттървали.
- Супер! Спасени сме!
- Страхотно! Сега ще освободят татко! Държаха го затворник девет години, защото мислеха, че той знае как да унищожат чудовищата.
- Найстина се радвам за това.
- Сега скрий някак си книгата, а на мен дай дешифроващата лента. Така дори по случайност да открият едно от нещата, то ще им е безполезно.
- Не искаш всичко да се повтори, нали? - попита Васко с усмивка.
- А ти искаш ли?
И двамата се разсмяха.