Не е кой знае какво, но често се случва в училище да драскам върху последните страници на някоя тетрадка, било то защото ми е скучно или защото за пореден път съм станала жертва на скапаното настроение, което, от своя страна, се предава от съученик на съученик с бързината на нервен импулс.
The end of a day
You don’t know what you are doing,
You don’t know who you are,
But I surely know that you’re the darkness, the shadow behind
My bright shining star.
Your voice is the anger,
Your eyes are the fear,
You play with my life-
The end is so near!
Now I feel the cold in my veins.
The poison, the hatred,
Contained in your words,
Are killing me in slow and painful ways.
Индекс 
