Глава VII: Портата на сълзите

ThePrince
Тежката врата бавно се затваряше зад гърбовете им. Едва се затвори, когато из щаба на Фениксите проехтя вой на сирена. Дълъг, пронизващ, отчаян сигнал за тревога.
- Отново са тук! – прошепна Виктор - Макро, бързо!
Лека тръпка мина през лицето на другия лидер.
- Всики пристъпете по-близо! – подкани ги той, след което бързо извади малка пооръфана червена книжка с твърди корици и я отвори на предварително отбелязано място.
Книжката държеше с лявата си ръка, хвърли един поглед към Портата, а после широко и мощно замахна с десницата към бронирания вход, очертавайки мислен кръг с разтворената си длан.
- Et in Spiritum Sanctum, Dominum et vivificantem qui ex Patre Filioque procedit!!!* – извика високо и властно мъжът.
От очертаната линия се появи синкава светлина. Тя стана по-силна и релефна и се оформи като своеобразна стена между хората и вратата. Приличаше на полупрозрачна лека мараня.
Докато останалите се дивяха на това вълшебство, Макро се обърна към Портата на сълзите, вдигна дясната си ръка, чийто палец, показалец, и среден пръст бяха свити, сякаш за благослов, и започна да нарежда слова на неразбираем език, като четеше от Библията.
Червените символи по камъните, съставящи Портата започнаха да пулсират, сменяйки яркостта си. Белият кристал - Камъкът на Сълзите – пък започна да излъчва млечна светлина, която бавно нарастваше.
През цялото това време шумът извън пещерате ескалираше, докато накрая се чуваше плащещо близо. В един момент яростно бумкане по вратата привлече вниманието на всички без Макро. Ударът се повтори. Отново и отново. Сега вече по бронята започна да се появява огнена червена нишка, като от камшик. След две минути, през които въздухът в помещението постоянно се нажежаваше от магия и очакване, портата беше буквално сцепена на няколко места, а зад нея звучаха многобройни грозни викове.
- Почти са влезли! – прошепна Юля.
- Ще успеем навреме – кимна окуражаващо Виктор, сякаш прочел опасенията й.
Светлината, излъчвана от Камъка вече беше много силна и започна да пълзи по Копието на Съдбата, чието острие пръскаше червени лъчи. Портата приличаше на крещящо ярка смесица от червено и бяло, която почти заслепяваше окото. Макро сякаш не се намираше в този свят, не обръщайки внимание на нищо, той бе затворил очи и говореше машинално, наизуст. Изглеждаше сякаш е в транс.
С трясък бронираната врата най-накрая бе пробита, а през нея започна да се излива паплачта на Ада, предвождана от бавно стъпващите Хоризон и Сарканиус. Явно именно последния беше разбил врата, защото дясната му ръка тъкмо придобиваше нормалния си вид, след метаморфоза в огнен бич. Хоризон присви очи ехидно и изгледа презрително светлинната преграда. След това той вдигна високо меча си, който засия ослепително, и удари с могъща сила стоящата последната пречка, стояща между него и триумфа му. Но нещо се обърка – стената не беше плътна, обратното – в засилката си Хоризон залитна и започна да минава през нея. Но вместо да излизаше от другата страна, тя го поглъщаше. Изненадан до немай къде, той не реагира, но Сарканиус спаси живота му – със светкавична бързина той отново превърна ръката си в бич, който този път не пламтеше, и улови Хоризон през врата и подмишницата му. След като го издърпа и освободи от хватката си, рече замислено:
- Стената на Едем! Трябваше да я предвидим!
- Тази, която изисква кръвна жертва, за да изчезне? Хитро... Хитро! Но за нас това няма да е особен проблем, и без това няма да имаме нужда от много, за да ви заличим. – сетне Хоризон се обърна към стоящите в очакване зад него демони – През стената, бързо!
Демоните се спогледаха объркани.
- Бързо ви казвам!!
Няколко демона се насочиха към синкавата бездна. Сарканиус спря единия:
- Ти не ни трябваш; вие, съживените от мъртвите сте далеч по-слаби от нормалните демони, а стената изисква солидно количество мощ, за да изчезне. Нека съживените стоят настрана, да вървят другите!
И тъй, демоните започнаха да изчезват един след друг през светлинната завеса, която ставаше все по-прозрачна. Огромно количество нечисти се върнаха в своя дом – Ада, но Хоризон гледаше все така самодоволно, усещайки наближаващия край. През това време десетината човека от другата страна бяха заели местата си зад заредените и вкарани предваритено тежки картечници. В готовност.

Стената най-накрая се стопи. Демоните продължиха да се движат свободно и, разбирайки това, се нахвърлиха с крясъци към Фениксите и Екзорсистите, които от своя страна започнаха буквално да ги раздробяват с дъжд от куршуми.
Устремен към най-важната цел и предпазван от магията си, Хоризон обаче се насочи към все така говорещия в транс предводител на Ватиканците, но щом се приближи, пред него изникна нова бариера. Около Макро се издигаше полупрозрачна стена, а кръгът, която тя описваше на земята, ограждаше Еврейската шестолъчка – Соломоновият печат.
- Отново?!? – озъби се яростно Хоризон.
- Да проверим! - рече зад него Сарканиус и обстреля с огън от ръката си силовото поле. Огнената струя обаче не изчезна, а просто спря и отклони пътя си по повърхността на новата защита. Хоризон сгърчи лице в яростна гримаса и с пламтящ меч започна да нанася жестоки удари на поредния Божи щит, стоящ пред него. Сарканиус се присъедини.
Виждайки какво правят двамата генерала, както и че патроните му не пробиват тяхната защита, Виктор напусна относително безопасната картечница; извади своя меч Лион и скочи срещу демоните.
В този момент струящата от силна светлина Порта на Сълзите започна да вибрира и дори тресе цялата стая. Два кръстосани кръга с формата на дебели снопове бясно се въртяха един през друг в нейния център. Всички насочиха вниманието си към свистящата въхрушка, вече усещайки и вятъра идващ от нея. Вятърът на промяната.


Red_Diablo
...През това време Марк се събуди.Огледа се и разбра че е в килера.Опита се да стане но веднага усети пронизваща болка в главата.След като тя премина Марк хвана бравата в опит да излесе и разбра че е заключен.Подпирайки се на стената с рамо,чакайки да мине поредната вълна от болка в главата той се засили и с 2-3 удара с рамо успя да събори иначе здравата врата.Разбирайки че битката вече е почнала Марк бързо се затича до стаята си за оръжията си и бронята.

Виктор с бърза походка и пресметлив поглед се отправи към двамата демонски генерала които не прекратяваха опитите си да разбият щитът и да се доберът до екзорсиста.Когато стигна до тях Виктор нападна с бърз замах който накара Сарканиус да отскочи.Хоризон веднага се наведе и с бързо движение на кракът си събори лидерът на фениксите и продължи да атакува щитът.Още на земята Виктор се зачуди как никой от демоните не го напада.Той стана,взе си меча и продължи атаката си.Острието мина до главата на Сарканиус който с едно леко движение го избегна.Демонът се обърна и почна да отвръшта на ударите на Виктор но повече внимание оделяше на щитът.Хоризон също се присъедини.И двата демона си играеха с Виктор.Те се сражаваха с по една ръка а с другите продължаваха да атакуват екзорсиста.Феникса побесня от това как демоните се сражават с него и едва ли не са му обърнали гръб.Виктор се налагаше много бързо да върти меча си.Другите феникси го забелязаха и в разгара на битката се опитваха да му помогнат.
Уилям пръв се добра но веднага Виктор беше захвърлан в него от което и двамата се оказаха на земята.Уилям погледна Виктор който беше целия в малки рани и в бесъзнание и реши че е дошло времето да се докаже.Младия екзорсест се изправи,изпъна ръката си,концентрира се и запрати магическа топка към демоните.В този момент Марк вече се беше присъединил към битката и с доста усилия вече достигна генералите.Магията на Уилям се блъсна с всичка сила в гърба на Сарканиус който неможа и да изкрещи от болката,защото Марк вече го беше повалил на земята.
-Мисля че е време да се разберем с теб!-рече уверено Марк стиснал двата си меча.
-И още как!-изправи се Сарканиус поглеждайки към човека отговорен за магията която го уцели.
Уилям веднага се затича към Сарканиус с ръка обгърната цялата в магия.Марк нападна по същото време.Сарканиус отскочи и веднага бронята му сформира на ръцете му 2 остриета.Марк и Уилям нападаха яросто но след всеки отбид удар Сарканиус преминаваше в атака.Демонът с червената броня постоянно се навеждаше и опитваше ниски удари докато не разпери крила и с огромна скорост набра височина,достатъчна му за любимата му атака от височина.В полета си към фениксите,Сарканиус с едната си ръка отби поредната атака на Марк и събори Уилям на колене.Демонът попадна между тях двамата и продължаваше да ги атакува.Марк с двата си меча направи поредица от атаки която вече затрудни демонът който веднага набра височина и един от мечовета на Кенус Марк попадна в гръдния кош на Уилям.Марк го погледна право в очите и не вярваше какво е направил.При приземяването си Сарканиус се окоза с гръб към тази гледка но с бърз замах отсече главата на Марк а от гърбът му се образува камшик който с огромна скорост се уви около главата на Уилям и с едно силно и рязко движение екзорсиста беше довършен.
Сарканиус забравил за Виктор се върна при Хоризон който още отбиваше атаките на фениксите,но продължаваше да се мъчи над Божия щит...


Dark Paladin
Хоризон знаеше, че така няма да може да унищожи магическата бариера деляща него от Макро. Но преди да предприеме кавито и да е по-сериозни действия, трябваше да отслаби защитата максимално. Вихърът в центъра на портата се засилваше с всяка изминала секунда. Сарканиус и Хоризон продължаваха да блъскат по бариерата със всичка сила. Изведнъж двата кръга започнаха да се раздалечават, оставяйки нишки от светлина след себе си. Те се раздалечаваха все повече докато накрая се скриха зад камъните оформящи портата. Всички бяха извърнали погледи, наблюдавяйки ефекта ма Макровата магия. Огромна градина се простираше от другата страна на вратата. До където стидаше погледа растяха огромни дървета. Стотици птици влечуги и бозайници се движеха наоколо. В този момент триметрово същество сякаш изваяно от светлина приближи портата. Масивните му криле бяха прибрани. Държеше меч. Дълъг близо два метра блестящ в цветовете на дъгата. Ангелът пръстъпи и премина през портата. Марко погледна демоничните генерали и се изсмя:
- Закъсняхте, изчадия! С вас е свършено.
- Не, според мен идваме точно на време - позволи си да се усмихне Хоризон.
В този миг Хоризон почувства присъствие в себе си. Усети гневът на Дявола, които беше навлязъл в съзнанието му. Усети яростта му, че ангел е достигнал земята. Светът на смъртните беше негов, а сега му се изплъзваше. Хоризон се строполи на земята и се преви на две. Последната част от договора беше изпълнена. Ангел беше дошъл на Земята. Силите на Хоризон - тези отнети му в деня когато той беше пристигнал на Земята се връщаха. Страхувайки се от тяхната мощ, дяволът ги беше заключил. Сега нямаше друг избор освен да ги върне.
Тялото на демона се извиси на няколко метра във въздуха. Печатът на Забраната се счупи и от гърдите на Хоризон излезе шокова вълна, която всички усетиха като експлозия. Макро беше защитен от бариерата. По отдалечените демони и хора също не бяха повлияни от взривът. Стоящите близо до него бяха унищожени. Зомбитата просто се разпадаха ударени от вълната. Няколко екзорсиста бяха убити на място.Бронята на Сарканиус го покри и генералът беше изхвърлен на няколко мерта. През това време още ангели слизаха на Земята.
Хоризон крещеше. Силите които му бяха отнети се завръщаха придружени от разкъсваща болка. Всеки път досега той беше успявал да се предпази от неизбежната трансформация всеки път щом получеше нов източник на мощ. Този път нямаше да се получи. Енергията навлизаща в него беше прекалено много и той просто се остави да го погълне, концнентрирайки се да запази съзнанието си непокътнато. Гръбначният му стълб проби гърба му и Хоризон се сдоби с опашка покрита с шипове. Костите на ръцете му се променяха и съзадаваха дълги шипове пробиващи ръцете му. Лицето му се променяше до неузнаваемост а зъбите му растяха и растяха. Собствената му магия обгърна ръцете му в пламъци. Те прогориха дрехата му, но не докосваха кожата му. Всичко свърши за секунда. Хоризон се спусна бавно на земята и се изправи. Погледна горящата си ръка с любопитство. Консцентрира се и за миг пламиците се разрастнаха неимоверно надвишавайки собствения му ръст. Хоризон замахна с умрук към Божия щит и го напука. Ворият удар го разтроши като стъкло. Хоризон хвана Макро за врата и го захвърли на няколко метра. Портата се затвори рязко оставяйки множество ангелиО в Рая. Хоризон се огледа. Около 15 ангела бяха останали в Пещерата и всички го гледаха гневно. Хоризон зароди стълб от огън и изпепели няколко човека, заедно с известно количество демони. Сееше хаос и разрушение и знаеше, че сега би могъл да се изправи и срещу няколко ангела. Знаеше, че това е само временно състояние, породено от възвърнатите сили, и искаше да се въсползва от него максимално. Започна да реди заклинание. Земята се разтрепери, бучейки. С тътен земята се разцепи по средата и от недрата на Родопите започна да се излива лава, пълнейки пещерата. Оцелелите няколко демона зарязаха битката и тръгнаха да се спасяват. Анатас И Тсирхитна се телепортираха.Ангелите действаха бързо. Хванаха по един двама човека и отлетяха. Пещерата се пълнеше с лава, а Хоризон а Сарканиус бяха единствените живи същества в пещерата. Хоризон взе меча си и хвана под мишница Сарканиус, след което се затича към изхода. Тичаше през лавата, все едно минаваше през вода. Магията му го предпазваше. На излизане от пещерата той удари с умрук стената и. Входът се срути оставяйки Портата на сълзите да бъде запечатана от течната скала.
Сарканиус се свести. Огледа се и се изправи.
- Какво се случи? - попита той.
- Известно количество англени са тук. Аз си върнах силите. Портата е запечатана завинаги.
- Върнал си си силите?
- Да. Сега е време да се подчиня на Кръвния пакт - каза Хоризон и извади меча си. - Това е твое.
- Защо ми го даваш?
- Този меч не ми е необходим повече. Той няма да ме направи по силен. Но ще направи теб. В момента в който меча премине в твое владение, ти ще притежаваш комплекта. В моментав ти давам мощ, равностойна на моята. Ти решаваш дали ще я вземеш. Време е да поемем по пътя на Кръвния пакт.