IvanHelsing:
Хелсинг следеше Кери отдавна. Постоянно беше край него. Още три дни преди Хорайзън да слезе на брега и да проследи Алекса. Беше неотлъчно до него. Всяка секунда го следеше. Създаваше на всвички излюзии, че просто го няма. Беше трудно, на няколко пъти щяха да го открият. Един път Кери щеше да се блъсне в него, а той не можа да се телепортира. Тогава Кери, Алекса и Юля бяха видяли някакви кучета. Поредната илюзия, която „умря” от куршумите на плейбоя. Не се беше опитвал да участва в битката – нямаше смисъл, нямаше да промени нищо. И не му се щеше да умре. Докато не дойде светлината. Тогава Тсирхитна успя да реагира и се телпортира в пещерата на фенмиксите. Изчака известно време. Няколко чоека минаха край него, без да разберат, че е там. Тогава видя целта си. Кери влезе заедно с Юля. Проследи го и не спря да го следва. Когато следващия ден дойде някакво момче, Анатас и Тсирхитна се заслушаха в това, което имаеш да казва. И то беше много важно. Прекалено важно, за да не го каже на Сарканиус. Изведнъж, пред погледите на всички, масата се запали. Или поне те това виждаха. Тсирхитна спокойно се телепортира извън пещерата и Анатас се затича към останалите демони. Когато стигна там, те отидоха право при Сарканиус и в главата му се появи картината, в която Уил разказваше на другите.
„Те са готови за нас.”
Dark Paladin:
Наближаваше обяд, или поне така си мислеше Хоризон, защото не виждаше слънцето. Мястото на срещата беше далеч от полесражението. Втората, по-важната атака трябваше да е подготвена добре. Демонът крачеше уверено напред, проправяйки си път през гъстата гора. Водеше го усещането му за магия. Той усещаше два източника на такава. Първият беше поляната, на която трябваше да отиде. Печатите и руните създадени от самия него излъчваха мощни черни енергии, и той се учудваше на неспособността на човеците да ги усетят. Вторият източник беше по мощен, но и по опасен.Камъкът на Сълзите. В съзананието на Хоризон се оформяше ужасният образ на ангели обвити в мека светлина, готови да се притекат на помощ на човеците. Отвратително. Демонът обаче подтискаше този образ дълбоко и го игнорираше доста успешно. Интензитета на излъчване се увеличаваше. Той измина последните стотина метра, след което излезе на голяма поляна. Десетки демони се разхождаха, ръмжаха и загряваха. Това което учуди Хоризон, обаче бяха множеството разхождащи се наоколо трупове на човеци. На някой от тях липсваха крайници, на други глави, но повечето бяха разкъсани, намушкани или просто удушени. Погледът му бързо беше привлечен от демон облечен в червена броня и развяващи се крила. Другият демон също го забеляза и се насочи към него.
- А, пристигна най-сетне - каза Сарканиус със злобна усмивка на лицето.
- Ти какво очакваше? Някой човек да ме убие? Изглежда наистина ме подценяваш.
От погледа на Сарканиус, Хоризон разбра че греши. В очите да демона не се забелязваше и следа от чувство за превъзходство.
- Всичко ли върви по план - продължи Хоризон. И какви са тези зомбита?
- Имам една добра и една лоша новина. Един от демоните които призовах, се оказа некромант. С негова помощ успях да съживя труповете на Фениксите.
- Какво? - Хоризон изглеждаше бесен. -Ами ако те бяха забелязали? Всичко може да отиде по дяволите! Застрашил си успеха на цялата мисия!
- Не си позволявай да ми крещиш! - изрева Сарканиус. - Появиха се усложнения. -продължи той с малко по-спокоен глас.
- Извикайте двуглавия демон - каза Сарканиус на едно чудовище, което се мотаеше около тях. - И побързай!
След минута пред тях се появи доста странно изглеждащ демон.
-"Името ми е Тсирхитна. Също така и Анатас" - прозвуча груб глас в главата му. -"През последните седмици играх ролята на шпионин. "
Хоризон погледна Сарканиус, на чието лице беше изписано мрачно изражение.
-"Успях да подслушам разговор в шаба на клана. От него разбрах, че човеците са разбрали за действията на господаря Сарканиус. В момента извършват приготовленията за защитата на пещерата"
В този момент в ума на Хоризон заизвираха спомени пратени там от Анатас - картини, мисли, чувства. Видя битката. Видя себе си. Всяка подробност.
- Свършил си отлична работа. Сега си свободен, но се приготви за битка. Нямам намерение да те оставям да се скриеш, както в предишната битка. Тук си да се биеш.
-"Слушам" - каза Анатас, след което се отдалечи.
- Хоризон се обърна отново към Сарканиус и докосна гърлото си с пръст.
- Всички демони и зомбита да се отдалечат на няколкостотин метра веднага. - изрева Хоризон. - Трябва да остана сам със Сарканиус.
Това не беше тихият му гробовен глас. Приличаше повече на грубия рев на обикновените демони. Всичко живо наоколо се се затича възможно по-далеч от двамата генерали. Поляната се опразни за по-малко от минута.
- Какво си намислил? - попита Сарканиус с любопитство.
- Искам да ти кажа някои неща. И не бива да ни чуват. Първо - това което си направил е безотговорно. Въпреки това. подкрепленията от зомбита ще са безценни в битката. Сега дори може да имаме по голям шанс.
- Говориш така все едно си ми господар. - подразни се Саркниус. - Не съм длъжен да ти се отчитам.
- Не съм го и очаквал. Просто обсъждам плана. И за д ти го докажа ти предлагам нещо.
- Какво - поинтересува се Сарканиус.
- Ти си важна част от моите планове. Аз също съм ти необходим. Много скоро и двамата ще съберем достатъчно сила за да не се доверяваме един на груг.
- Ние сме демони Хоризон! Как очакваш да си имаме доверие.
- Има един начин. Кръвният Пакт.
- Какво? Никой никога не се е обвързвал с кръвния пакт. Дори Той!
- Кръвният Пакт е двустранен договор Сарканиус! Той не би искал да е зависим от когото и да било. Прекалено е горд. Аз обаче нямам такива предрасъдъци.
- Искаш от мен да влея във вените си твоята кръв! Искаш да се закълна, че най-малкият акт на предателство от моя страна ще довере до неминуемата ми гибел?
- Аз ще сторя същото. Както казах това е двустранен договор. Е, Сарканус, готов ли си да се закълнеш? Готов ли си с Пакта официално да се обърнеш срещу дявола?
Сарканиус гледаше невярващо.
- Точно така Сарканиус! Искам от теб да се обърнеш срещу дявола! Да упрявляваме Ада, дори Земята , заедно! Какво ще кажеш?
IvanHelsing:
Анатас и Тсирхинта слушаха разговора на Хорайзън и Сарканиус. Мда, това определено беше полезна информация... Значи искаха да заместят сатаната. Това може би беше добре, надали бяха копелета като него... Може би в по-малка степен. Но това не беше най-важното в момента. Трябваше да се подготви внимателно за битката, трябваше да си изгради добър план... Щеше да отстрани част от Фениксите преди битката... Да, може би щяха да са Кери, Юля и Алекса... Онази колиба край пещерата щеше да свърши добра работа... Но трябваше да прецени точния момент. Кери беше здраво копеле, щеше да успее да се измъкне... Но щеше да му отнеме време. А всеки час е ценен когато става дума за нещо такова. И трима да отстранеше, това щеше да е безценно. Докато Тсирхинта мислеше за това, Анатас раздвижваше общото им тяло - две глави винаги са по-добри от една...
Разбира се, оставаше и въпроса за сатанинските работи. Имаше два варианта - да подкрепят двата демона, или да изпортят най-брутално на сатаната, той да убие Хорайзън и Сарканиус и после най-вероятно да утрепе и двуглавия.
BEWD:
- Кери, трябва да поговорим.- обърна се Виктор към феникса.
- В последно време си станал много общителен,шефе!- не спираше да се закача Кери.
- След 5 минути- в стаята ми!- гневно го погледна лидерът и се оттегли.
- Хайде,Уилям!- подкани го Юля.- Ничия помощ не е излишна в такива времена!Оставяй заядливкото и да се захващаме за работа!Мечовете и шпагите няма да се наточат сами, а камите,кинжалите и ножовете са в дефицит!Трябва ни човек да подготви огнестрелните оръжия,но тъй като господин „Веселият” Всезнайко получи „покана” в офиса на Виктор,а почти всичките ни спецове по тази част загинаха в последната битка,познанията ти в областта биха били много полезни,ако ,естествено, си имаш понятие от огнестрелни оръжия.
- Ще видя какво мога да направя!- промълви екзорсистът с яростен поглед,отправен към Кери.
- Добре се подреди,Гостолюбиви!- смъмра Алекса виновника.- Щом Виктор те привика на личен разговор, значи наистина си за убиване!
- Е, какво?- усмихна се Кери.- Най- много да измъкне шише сливова ракия от някой долап и да ме покани на по чашка по време на разпита!Само трябва да донеса мезето и всичко ще е окей!
Юля и Алекса въздъхнаха отегчени от закачките и му обърнаха гръб.Уилям нервно стисна юмруци.Вече си представяше как млати Кери,когато нечий глас прекъсна сцената на сладкото отмъщение,развиваща се в главата му:
- Уилям!Ще ни помогнеш ли или си дошъл в България на екскурзия?
- Идвам.- замислено отвърна момчето,проследявайки с поглед новия си враг.”Ще те пипна,когато му дойде времето!” помисли си Уилям и последва момичетата.
И докато по света се водеха безброй войни между хората и адските изчадия вече години наред,то в щаба на Клана се очертаваше да започне поредната- този път между феникси и екзорсисти.
Red Diablo:
Сарканиус продължаваше да гледа Хоризон озадъчено.Той помисли още няколко секунди и рече
-Интересно.Но...ако ще превземеме Ада настина трябва да сключим кръвния пакт....не....чакай...
-Няма друг начин!Така ще сме по-силни и ще се застраховаме един от друг!-продължи да го обеждава Хоризон
-Нямах това предвид...друго мислех...Съгласен съм за Кръвният Пакт.
Хоризон го погледна с усмивка и тамън си отвори устата да каже нещо Сарканиус го прекъсна с злобно изражение и типично демоничен вик.
-Изчакай тук-рече ядосано Сарканиус.Той разпери крила и полетя с огромна скорост.
Хоризон се оледа и след 5 секунди пред него падна някакво тяло а Сарканиус се презими до него.
-Той ни е чул!Така де-те!Анатас и Тсирхинта-крилатия демон още не можеше да се успокои.
Сарканиус протегна дясната си ръка а бронята му веднага оформи на нея острие.След падането от 20 метра Анатас и Тсирхинта нямаха сили и просто чакаха смъртоносното пробождане.
-Чакай!Може и да са от полза-спря га Хоризон-Аз ще се погрижа.Ела да сключим Кръвния пакт...
IvanHelsing:
Двуглавия лежеше на земята, целия окървавен. Е, доколкото черната слуз, течаща от него можеше да се нарече кръв. Това не беше добре. Не беше никак добре. Но когато видяха, че Хорайзън ги спаси, двете глави се успокоиха. И без това не бяха фенове на Луци. Двата демона щяха да са по-добри... Или поне по-малко зли. Анатас и Тсирхинта изобщо не знаеха защо са попаднали в ада - изнасилването и убийството не са чак толкова тежкипрестъпления... Но в момента това на беше важно. Двата демона сключиха пакта бързо - процедурата беше сравнително проста, малко кръв, няколко думи... Но беше изключителна важна, променяща животи... Добре, де, смърти. Тогава те се върнаха към почти безжизненото тяло на Хелсинг. Тсирхинта изгледа Хорайзън, а Анатас - Сарканиус. И двамата започнаха да пращат трескави мисли. В главите на демоните започнаха да изникват картини и чувства: Луци - омраза, смърт - болка, Хорайзън и Сарканиус - пълно подчинение. В главите си чуха общо взето следното: "Не ни убивайте, моля ви, не искаме да умираме, не, мразим сатаната, той е мръсно копеле, обещаваме ви пълно подчинение." Хорайзън и Сарканиус се спогледаха. Двуглавия демон определено имаше полезни умения, а не им се вярваше да ги предаде на сатаната - все пак по-голям задник от него нямаше... Хорайзън заговори:
-Мисля, че можем да го оставим жив, може повече да ни помогне, отколкото да ни навреди. А и винаги можем да го убием. Е?
FaLc0:
"Глупаци..." - помисли си Фенг Тсу, след като стана свидетел на сцената, разразила се в щаба на Фениксите.След битката той бе последвал останалите в щаба, но тъй като през цялото време не промълви и думичка, изглежда никой не беше забелязал присъствието му.Толкова по-добре, не му бяха нужни разсейвания, мисията беше най-важното нещо.Уилям...момчето имаше вид на ватикански възпитаник, изглежда беше изпратен от Папата.Фокс и Тери също бяха негови колеги, но изглежда не го познаваха.Макар и Уилям да изглеждаше побъркан, Фенг Тсу знаеше, че казва истината, той усещаше тези неща, но сметна за безсмислено да се включва в спора с Кери.Въпросният момък беше прекалено твърдоглав, за да се спори с него.Момъкът виждаше в него потенциална пречка.Човек, сеещ такъв раздор в собствените си редици, беше заплаха за мисията му.
"Можеби Виктор и Уилям са видяли нещо подобно?", помисли си той."Само времето ще покаже"...
BEWD:
Алекса,Юля и Уилям бяха в склада с мунициите.Тъкмо свършваха с приготовленията,когато Кери нахълта с взлом в помещението.Личеше си,че разговорът с Виктор не беше минал добре.Без да продума,фениксът се присъедини към останалите.Всички работеха мълчаливо.Само Уилям от време на време хвърляше яростни погледи към новодошлия,а Кери от своя страна не му оставаше длъжен.Момичетата също не обелваха дума- бяха сигурни,че нарушавайки тишината,щеше да се стигне до нов конфликт.
Напрежението нарастваше,а мълчанието вече ставаше непоносимо.Внезапно влезе Виктор.Всички изпитаха моментно душевно облекчение при вида на лидера,но думите му отново поставиха бойците в същото напрежение,с което се бореха през последните дни.
- Време е!- пронизаха неговите слова тишината. Фениксите се спогледаха,а Уилям пристъпи напред.
- Тогава да вървим!- решително рече младият екзорсист.Останалите също последваха Виктор.
Марко вече ги чакаше пред входа на пещерата.Виктор въведе кода и тежката бронирана врата,водеща към Портата на Сълзите,се отвори.
- Чакаме ли някого?- попита Марко.
- Може би Фенг Тсу...- огледа се Алекса.
- Тук съм!
Всички се обърнаха по посока на гласа и съзряха Фенг Тсу,следван от Фокс и Тери.
- Вие пък как така изникнахте,без да ви усетим?- подозрително погледна Кери току-що пристигналата групичка.
- Ами аз и Фокс се мотаехме из щаба, когато Фенг Тсу се появи от нищото и каза да го последваме.- рече Тери.- А иначе не ни усетихте,защото сме обучени да бъдем незабележими.- шеговито намигна той.
- Добре,предполагам всички са тук.Скоро ще започнем ритуала по отварянето на Портата.- съобщи Виктор.- Библията?
- Тук е.- потвърди Марко.
- Подготвихте ли всичко според плана?- обърна се лидерът на Фениксите към Юля и Алекса.
- Абсолютно.-кимна синеоката.
- Тогава да започваме!- нареди Виктор.
Фениксите и екзорсистите навлязоха в пещерата.Време беше да сложат край на тази война.
Индекс 