Глава IV: Защитата на пещерата

BEWD
Юля обикаляше из коридорите на щаба.Мислеше да се усамоти,както правеше почти винаги през свободното си време.През последните дни й се бяха насъбрали много емоции и дори сега, вървейки към стаята си,тя бе потънала в размишления...
„Напоследък всичко излиза от контрол.”- мислеше си тя- „Случиха толкова много неща и за толкова кратко време- Иван беше убит,а онзи демон проникна в базата данни под образа на Петър.Алекса се досети,ала не сподели навреме и то от страх,че съмненията й щяха да породят смут в Клана,което също не е изключено.Явно Виктор е прав- трябва да засилим охраната или сме обречени.А и онези четири кучета- сигурно са създания на същия този демон,който уби другарите ни.”
Лицето на Юля помръкна.Хоризон беше разкрит,но не той,а някой друг бе създателят на магията с кучетата.И този някой беше доста по- млад и по- дързък,но все пак достатъчно силен демон,за да създаде неприятности. Наричаха го Анхел.Той бе едно от последните попълнения в редиците на Падналите.Никой от Клана не подозираше за съществуването му.Дори Юля,която уплътняваше времето си основно в разсъждения,не се съмняваше,че магията бе дело на Хоризон.
Чернокосата продължаваше да размишлява на път за стаята си.Демоните бяха направили голям пробив и цената,която Фениксите щяха да платят за грешката си, можеше да им струва целия ход на войната.
„Какво по- лошо от неизвестността?”- мислеше си синеокото момиче- „Пък и взаимоотношенията ни в Клана също биха могли да станат проблем за в бъдеще.Трябва да вземем контрол над нещата,а и над самите себе си.Изглежда,че не само аз съм имала тежко минало.Господи!Кой да предположи,че закачливият по характер Кери всъщност е толкова нещастен.На пръв поглед изглежда абсолютен непукист,женкар и грубиян,а всъщност е като всички нас...може би... Откакто ми разказа за миналото си,сякаш започнах да го разбирам, да виждам нещата от негова гледна точка... Какви ги творя,по дяволите?!Защо изобщо се ровя в миналото на тая откачалка?Все пак той не е единственият,загубил близките си.Но може би едничък от всички ни е посегнал на живота на родителите си. Вината не е в него.Било е просто нещастен случай,но Кери едва ли някога ще престане да се чувства виновен.Нужни са много смелост и воля на човека,чийто разум е затворен в миналото и същевременно една част от него живее в настоящето.
Да,всеки в Клана си има история.Всички сме обединени от едни и същи интереси,живеем под един и същ покрив,а колко малко знаем един за друг.Познаваме се отдавна,а в същото време сме си чужди.Каква ирония!”
Юля замислено наближаваше стаята си.Някой я следеше,но тя не усещаше чуждото присъствие- сетивата й бяха изцяло съсредоточени върху анализа на настоящата ситуация в Клана.Вратата на стаята й изскърца.Тя влезе,но не я затвори.Приближи се до бюрото си,дръпна стола и седна. Мислите й непрестанно течаха и поемаха ту в една,ту в друга посока също като река,лъкатушеща се по стръмния склон на планина.В това време нечия сянка се плъзна от другата страна на врата.
Юля все още стоеше на стола,насочила замислено поглед към бюрото.Нещо й подсказваше,че се задават неприятности.


Red_Diablo
В стаята нахлу Марк с пот на челото.
-Бързо!Тревога!Нападнали са самолета!-изкрештя Марк задъхан.
-Какво?-стресна се синеоката.
-Нападнали са сомолета!Бързо!Събрах другите от клана и отиваме да проверим.
Юля разбра че няма време за губене,събра оръжията си и се затича да догони Марк.

Пред зградата се бе збрал почти целия клан за да провери какво е станало.Сички осъзнаваха че е скоро ще настъпи голяма битка и всеки се надяваше този момент да не е толкова близо.


FaLc0
В това време Фенг Тсу продължаваше да пътува с вятъра.Мислеше за предстоящото изпитание.Все още недоумяваше защо Папа Йоан-Павел Четвърти не го изпрати със самолета, заедно с Пък и останалите екзористи, или с Уилям и учениците.Но този факт не го притесняваше, изглежда старецът имаше свойте съображения.
Фенг Тсу дочу шумоленето на река.
-Тимок - каза той сам на себе си - изглежда наближавам...


Dark Paladin
- Организирали са защитата на Портата добре - каза Хоризон, докато вървеше заедно със Сарканиус към групата демони. -Пазачите са поставени на ключови места, а има и много капани.
- Товя няма да е особен проблем - започна Сарканиус.
- Трябва да сме подготвени за всичко. Клана на Феникса няма да е проблем, но екзорсистите им дойдоха на помощ. Трябва да сме внимателни.
- Хоризон, ти познаваш района на пещерата добре. Ще водиш част от демоните. Моята група ще служи за примамка. Искам да влезеш в пещерата и да унищожиш Портата.
- Още съм слаб. Има вероятност да бъдем унищожени напълно.
- Винаги има опастност. Но това няма да е стандартната демонична битка, която човеците ще очакват. Ще ги изненадаме с организирана, добре обмислена атака. Моята група ще атакува първа. Те ще се съсредоточат върху нас. Това ще ти позволи да ги изненадаш и да разцепиш защитата им. Ще нападнем точно след залез слънце.
- Разбирам. Ще създам магия за мъгла, както и бариера спираща огнестрелние им оръжия. Те ще бъдат принудени да ни доближат.
- Добре. След като влезеш ми дай сигнал. Оттам нататък е ясно. Не се проваляй.
Хоризон изръмжа. Той почти никога не се проваляше на мисии. Дали Дяволът не му беше направил още нещо? Дали не отслабваше с времето? Ако това беше вярно имаше само едно решение. Портата трябваше да бъде отворена.


Serpent Rider
- По дяволите, Уил - свали юмруците си Пък, - защо винаги трябва да се правиш на герой?!
- Героите са силно обичани от народа хора, приятелю Пък – усмихна му се Уилям и самотна струйка алена кръв се застича от устните му.
Момчето се чувстваше отслабнало. Лицето му бе прибледняло като на мъртвец, а тялото му бе се извило като вейка. Ако не бяха силните ръце на Фокс и Тери да го придържат, то определено нямаше да може дори да се влачи по земята. Както обичаше да се изразява той, в този момент не би предизвикал на състезание по бързина дори и охлюв.
И въпреки режещата го като доволно назъбен нож болка, Уилям се опитваше да не притеснява приятелите си, скърцаше със зъби и не споделяше нуждата си от помощ. Главата му щеше да се пръсне в най-скоро време и той се опитваше да затвори съзнанието си, да не позволява на приятелите си да вникнат в него.
Много добре съзнаваше, че те искат да разберат какви мисли му минават през ума в този момент. Фокс и Тери добре познаваха Уилям и им беше ясно, че той със сигурност крие от тях нещо. Въпреки успокоителните му думи, че е добре, те не можеха да бъдат напълно сигурни и решиха да използват способностите си. Да разберат дали наистина “нищо му няма”.
Фокс докосна слепоочието на приятеля си.
Очите му машинално се затвориха, поради простата причина, че някой сякаш се опитваше да му ги извади с пръст. Фокс усети раздиращото плътта острие на отровна кама в гърба си. Отровата потече по вените му и разкъса на парченца всяка една част от тялото му.
В същия миг болката изчезна. Той отвори очите си, а пред него се бе изправил горд самурай с дълга катана. Лицето му бе безизразно като бучка лед. Погледът му бе толкова равнодушен, сякаш не човек, а камък седеше пред момчето. Самурайският меч проблясваше на слънчевата светлина. Оръжието се вдигна бавно и със страшна сила се стовари върху главата на Фокс. Тя се отдели от тялото му и падна цяла обляна в кръв на земята, безжизнена и мъртва. Младият магьосник за миг приюти отново онази позната му болка и после отново я изпрати до вратата, сякаш я бе очаквал, сякаш тя бе желан гостенин.
Отново отвори очите си. Бе се поместил в малка лодка, на средата на безлюден океан. Наоколо нямаше нищо: нито кораби, нито следа от острови... В лодчицата имаше само една карта, навярно някакво упътване. Фокс се пресегна, взе листа хартия и се вгледа. На опърпания пергамент пишеше с размазано мастило:
”Поздравления, г-н Хикс, вие сте част от едно от най-мъчителните и противни пътешествия в историята на Агонията. Приятно прекарване и ви пожелавам да се чувствате неудобно, това е възможно най-безболезненото състояние в нашето пътуване. До нови срещи и се надявам отново да си пиша с вас, ако се стигне изобщо до нови срещи...”
Мастилото по последните редове беше още прясно и незасъхнало, поради простата причина, че думите бяха изписани с кръв.
Фокс прекъсна връзката си и ръката му инстинктивно се дръпна назад. Момчето се просна на земята задъхано, опирайки ръце в тревата.
- Човече, добре ли си? – попита Тери и изпъшка, защото вече сам придържаше Уилям.
- Добре... Да, добре съм. Но този приятел тук май не е добре.
Фокс посочи Уилям, пристъпи, хвана го здраво и го облегна на един дъб.
- Сега... Никъде няма да мърдаш, докато не ти оправим раните! И само да не си отвориш устата при другия такъв случай... Човече, как дишаш изобщо?
Фокс извади магическата си пръчка и подкани с поглед Тери да направи същото.
- Пък, върви, ние ще го оправим и ще ви настигнем...
- Но, Фокс – възрази Уилям, - както каза един стар приятел неотдавна в недалечното минало, ние сме магьосници, не богове.


ThePrince
- Какво става тук? - чу глас зад себе си Пък.
- О, Макро! Тези са от нашите Уилям Марвилиъс от програмата за обучение в магии и неговите спътници Фокс и Тери.
- Аха! Да, кардинал Петруцио ми каза за вас. Аз съм Макро, координатор на мисията - усмихна се мъжът на момчетата.
- Приятно ми е - усмихна се в отговор и Уилям. - Чувал съм за теб. И как е положението?
- Тъкмо ще тръгваме за щаба на КФ, затова и дойдох да викна Пък. А на вас какво ви се е случило, никак не изглеждате добре.
Уилям, с малко помощ от Тери и Фокс, му разказа за сблъсъкът с върколаците.
- Имате противоотрова за ухапването, нали?
- Да, разбира се. Също така имаме възможност и да му влеем сили за доста по-кратко време от обикновеното, т.е. Уил ще се оправи съвсем скоро - увери Фокс.
- Ето какво ще направим - присви очи Макро - вие тримата ще останете в самолета с двамата постови, докато се възстанови момчето. Другите тръгваме с двете камиончета с оборудване за базата на Клана. Трябва да сме максимално бързи, защото онези два демона ме тревожат...
- Какви демони? - попита Тери.
- В самолета ще ви разкажат - намигна Макро. - А сега да тръгваме.
- Чао, момчета! - подвикна Пък - Ще се се видим после!
Двамата мъже се отправиха към чакащите камиончета. Макро даде последни напътствия на оставените пазачи на самолета и им заръча да помогнат на момчетата. Сетне и той се качи на борда и потеглиха.
- След малко се свечерява - рече Пък. - Надали е най-доброто време за пътуване тук.
- Естествено, но нямаме и избор - усмихна му се Макро.
- Е, да... - кимна младежът, а двете камиончета потъваха все повече в дебрите на гората...


Dark Paladin
Слънцето се скри зад хоризонта. Последните му лъчи оцветяваха в червено ивицата небе в далечината. Небето над щаба на Фениксите беше покрито с тъмни облаци, между които минаваха светкавици. Защитниците на Портата на Сълзите подготвяха отбраната на пещерата. На светлината на прожекторите Виктор и Марко крещяха заповеди а останалите бързаха да ги изпълнят. Кери и Марк зареждаха капана на западния склон.Юля точеше току що направените си ками. До нея Алекса помагаше на един екзорсист, който освещаваше оръжията на клана. Пък се беше разположил зад единия камион и разпределяше наличните муниции. Всички бяха в мрачно настроение и се оглеждаха напосоки. По едно време Виктор забеляза че лека мъгла започва да се спуска. Мъглата се сгъстяваше бързо. Беше необичайно явление да тази част на денонощието. В този момент звук на сирена стъписа всички. Започваше се.
Сарканиус вървеше начело на отряда си от демони. Той обичаше битките. Особено тези срещу силни противници. Хората без съмнение вече бяха разбрали за тяхното присъствие. Сега следваше най-интересното. Аурите около демоните, както и мъглата бяха създадени и на хората щеше да им се наложи да влязат в близък бой. Точно това желаеха демоните. Сарканиус не си въобразаваше, че това ще е лесна битка. Демоните можеха и да превъзхождат хората числено, но разликата не беше толкова голяма. Вероятността от провал заплашваше с неуспех цялата война. В момента още изчадия преминаваха черно море, но докато стигнат, можеше да е късно. Групата напредваше. Гората през която минаваха свършаваше да около двеста метра от пещерата. В мига в който излязоха от нея, се чу сирена. Хората се бяха подготвили. Демона дори забеляза прикритя капан на западния склон. Но хората не можеха да ги видят. Мъглата обгръщаше всичко наоколо пречейки на всякаква видимост. Демоните зареваха и се затичаха напред. Сарканиус размаха крила и също се спусна в битката със меч в ръка. Чуха се изтрели. Куршумите достигнаха на около метър пред демоните след което се разплискаха по земята. Хората обаче ме виждаха добре ефекта от своите действия и продължаваха да стрелят. Демоните се приближиха към пещерата. Сарканиус се спусна към разпръснатата група и замахна с меча си към Юля. Тя обаче успя да види демона в последния момент о отскочи настрании. Сарканиус Прелетя покрай нея, давайки и възможност да запрати две ками по него. Едната пропусна, но другата го одра по крака. Демонът не реагира - сякаш сребърното острие не го беше доближавало.
Други два демона се бяха нахвърлили върху един член на клана и бяха разкъсали единия му крак. Той обаче не се предаваше и стреляше отчаяно по тях, разбира се без резултат. Единият надигна лапата си и със мощен замах раздра гръдния му кош. В този момент обаче демона се строполи на земята с една глава по къс. Лука стоеше запъхтян и гледаше в очите втория демон. Чудовощето изрева и скочи към екзорсиста. Той от своя страна се извъртя, насочвайки острието към врата на демона. Рогатата глава се претърколи на земята.


gosh
Беше настъпил абсолютен хаос в редиците на Клана. Въпреки че вече бяха разбрали, че куршумите не им помагат хората продължаваха да обстрелват демоните, сякаш от отчаяние.
- Съвземете се! Няма смисъл да стреляме! Вадете мечовете! - викаше Виктор, но не всички го чуваха и някои продължаваха да стрелят.
Чулите обаче също се разкрещяха за прекратяване на стрелбата и скоро почти всички спряха и се приготвиха за близък бой.
Сарканус летеше във въздуха и от време на време се спускаше върху някои войник и го разкъсваше. Насочи се към Кери, които също не го забелязваше и тъкмо вадеше ножа си от един демон. Сарканус го наближаваше и тъкмо замахна да откъсне главата на човека, когато една кама се заби в ръката му.
- Пази си гърба, не мога винаги да те спасявам. - каза Юля на Кери.
- НАВЕДИ СЕ! - изкрещя той към нея и хвърли ножа си в нейна посока. Юля се наведе точно в последния момент и вместо да убие нея оръжието се заби в демона зад нея. Двамата само се спогледаха и продължиха битката.
"Това момиче започва да ме дразни" - помисли си Сарканус.
Някъде на 4-5 метра от Кери Алекса поваляше демон след демон и с периферното си зрение забеляза как към гърба на Кери се е насочил друг демон. Засили се натам и точно в последния момент преди сблъсъка Кери се обърна и заби ножа си в гърлото на демона, след това го извади и отново го заби, този път в сърцето.
- Спокойно, захарче, няма да ме изненадат втори път. - каза Кери.
- Втори път? - попита Алекса, но в този момент я атакуваха отстрани и се наложи да избегне удата.
Виктор беше точно там и успя да повали демона.
- Няма ли да престанете да си приказвате и да се съсредоточите върху битката?! - изкрещя той.
- Мерси за съвета, Супермен. - отвърна заядливо Кери. Засили се напред и заби ножа си право в сърцето на демона, които беше на няколко крачки пред него.

Red Diablo
Сарканиус се издигна на височина за да огледа на спокойствие раната си.Огледа внимателно дланта си и с рязко движение извади камата при което той си припомни какво е болка,но лицето му не помръдна.От среброто раната му изгаряше,плътта му димеше.Наблюдавайки тази гледка Сарканиус погледна надолу към бойното поле за да накаже виновника.Докато търсеше Юля бронята му сякаш оживя и покри раната му за да е защитена.
Сарканиус откри с поглед Юля и с невероятна скорост се спусна надолу,а през това време прибра меча в ножницата си.Спускайки се надолу демонът направи лека извивка и вече летеше хоризонтално на 1м. от земята.Той се насочи към Юля,но първо трябваше да мине през много други чевеци.Сарканиус опъна ръце напред и маневрираше между мечовете на хората-бронята му вършеше останалата работа.От нея постояно излизаха остриета които винаги намираха за цел човешка плът.От цялата площт на бронята постояно излизаха израстаци които след като нанесът удар със същата скорост се и прибираха в бронята.Ефекта беше ясен-докато се предвижваше до Юля Сарканиус оставаше само трупове.Марк забеляза това клане както и това че демонът се отправил към Юля.Той бързо се затича към нея за да попрече на Сарканиус да я нарани.Виждайки го да тича няколко войно от клана също го последваха за да му помогнат.5-мата тичайки се наложи да се отбраняват от демоните-битката беше в разгара си.Марк се уплаши за Юля виждайки как демонът я приближава.
Сарканиус нямаше какво повече да иска-Юля беше с гръб към него.Той спря своя полет и остана да виси в въздуха на половин метър от земата,извади меча си и замахна.В този момент Марк скочи и го събори на земята.Марк Още не се беше осъзнал от падането когато усети ударите от червената броня.Сарканиус не изкаше да го убие-искаше да га накаже с болка.Демонът отмести с една ръка Марк от тялото си и полетя към 4-те придружитела на Мар к и Юля.Юля направи един скок и като се приземи неразбра как толкова бързо Сарканиус е убил 4-та бойци.Сарканиус се обърна и замахна смеча си към Юля която едвам се измъкна.В следващия момент дамонът пак беше съборен на земята от Марк.Опрян с ръце на земята,очите на Сарканиус почнаха да изкрят в червено-наистина га бяха изнервили.Той се обърна и веднага полетя на горе държейки Марк в ръцете си.Той го понесе извън битката за да го довърши наспокойствие.

BEWD
В първия момент Юля се стъписа от гледката- демонът-водач бе завлякъл Марк.Крилете му мощно изтласкваха него и феникса все по- надалече.Синеоката пъхна ръка в калъфа с кинжалите, но той бе празен.
„Марк ме измъкна от лапите на тоя демон.”- помисли си тя.-„Длъжница съм му.”
Чернокосата измъкна шпагата си и се затича след Сарканиус.Знаеше,че демонът щеше да увеличи скоростта си за броени секунди и единственото нещо, което го бавеше да се издигне,бе тежестта на Марк.С последни сили Юля се вкопчи в крака на изчадието, протегна ръка и прониза крилото му.Демонът не реагира, но Юля продължаваше да нанася удар след удар.Сарканиус изсъска от болка и загубвайки контрол над осакатеното си крило, той изпусна Марк.Синеоката бе постигнала целта си.Тя пусна демона и заедно с другаря си се намериха на земята.Но какво бе учудването им,когато видяха че лежат в краката на Виктор и Макро - при загубата на крилото си, раненият Сарканиус бе направил кръгово движение,благодарение на което Юля и Марк отново се бяха озовали сред защитниците на Портата.Виктор и екзорсистът им помогнаха да се изправят.Двамата феникси се чувстваха истински щастливци и с право- ако изчадието бе успяло да се издигне, двамата едва ли щяха да оживеят след скока.
-Не беше нужно да ми спасяваш задника.Мога и сам да се оправям.- каза Марк самоуверено.
-Просто реших да ти се реванширам.-спокойно отговори Юля.-Не се тревожи- следващия път ще оставя демона да си плете пръстите между червата ти и да си направи броеница от зъбите ти!
Марк се отдалечи така, сякаш не бе чул думите й.Това не направи никакво впечатление на синеоката,тъй като тя отдавна бе свикнала с грубостта му.
-Вие двамата ще престанете ли да се разправяте?!- изрева Кери.- Не мога вечно да ви прикривам!
Чак сега Юля забеляза, че той и Алекса стояха на няколко крачки от нея и вече едва - едва задържаха пълчищата демони.Те бяха толкова много,сякаш изникваха от земята.Редиците на фениксите уредяваха, а демоните продължаваха да настъпват със същата мощ, с която бяха започнали битката.Юля не дочака втора покана от страна на Кери.Още обагрена с кръвта на Сарканиус, шпагата й отново засвистя във въздуха,за да изпрати душите на изчадията там,откъдето бяха дошли.


Kiava
Битката беше напечена и обещаваше да става още по - трудна. Всичко едва сега започваше.
"Цял живот съм чакала този момент, цял живот съм тренирала и съм се подготвяла, за да сритам задниците на тези гнусни демонски изчадия. Не мога да се отчажа сега. Не и сега..."
Тези мисли се въртяха в главата на Алекса докато поваляше противниците си. Нападаха я от всички страни и тя едва оцеляваше. Беше изтощена, но за нищо на света не биваше да изоставя дълга си към Клана. Помощ не очакваше от никого, защото всчиките и другари се намираха в... същото положение като нея. Дори Кери и Юля, които се биеха само на няколко крачки разстояние не биха могли да и помогнат ако съвсем я закъсаше. Те самите преживяваха доста трудности, отбивайки удърите на противниците.
"По- добре да се отдалеча от тук. Да изляза на по- открито място. Там ще съм по-лесна мишена, но и по- лесно ще премервам всеки свой замах. А и около останалите няма да е толкова натоварено..."
Мислите летяха през главата и бързо, редяха се в отлична последнователност. Малко войни можеха да запазят толкова добро самообладание и толкова трезво съзнание по време на ожесточена битка. Но все пак тя бе феникс...
Със сетни сили девойката се затича към най- отдалеченото от другите място на бойното поле. В миг няколко демона забелязаха дръзката и постъпка и се стрелнаха към нея. Но тя ги очакваше. Знаеше, че очите им следят само нея. Алекса погледна напред и ехидна усмивка се изписа на лицето и. Тя увеличи скоростта си, а същото сториха и преследвачите и. В един момент тя рязко спря и не успя да сдържи смеха си. Плана и проработи- двата демона, които летяха най-близо до нея се бяха съсредоточили толкова в бягащата и фигура, че не видяха дървото пред себе си... И се збиха в него като пирони в кисело мляко. Но точно сега не бе времето за забавления. Или може би беше най- подходящото от всички? Изведнъж тя почувства в себе си нов прилив на свежи сили.
"Я виж ти. Смехът бил полезно нещо. Ако успеем да превърнем битката в забавление, дали няма да е по- лесно?"
А кой бе по- подходящ за осъществяването на подобна цел от Кери? Зеленооката се провикна:
- Ееееей , Керииии!
- Какво искаш, да му се не види! - той едва успя да отговори, спирайки прииждащата към него вълна от удъри.
- Как я караш?
- Какво?
- Как е? Справяш ли се?
- Държим фронта... Ама какво по- ?
- Хайде да се състезаваме!
- С удоволствие, захрче но...- блокада - не мислиш ли, че точно сега не е много удачно? - блокада.
- Напротив, сега е идеалното време. Виж как си говорим докато се бием, по същия начин можем да се съзтезаваме. - тя се бе приближила до останалите феникси и им помагаше, посичайки демон след демон. Остриетата блестяха, при всяка тяхна среща прехвърчаха искри и метала прозвънтяваше сякаш бе като ангелска песен, пратена от небесата да вдъхне кураж на биещите се. Това бе химн. Химна на войните. Химн възхваляващ смелостта им и силата им. Последната мелодия, който мнозина чуваха през живота си...
- Какво пак си намислила? - запита любопитно Виктор, подочул разговора на двамата.
- Ей, шефе! - Алекса намери новата си жертва. - Хайде на бас, че не можеш да убиеш повече демони от мен!
Зеленооката се изплези и това предизвика у лидера смях. Той обичаше предизвикателствата.
- Хайде на бас, че мога!
- Не ти вярвам!
- Еееей, ами аз! Мога да изколя повече от вас двамата взети заедно! - Юля също се запали по идеята. Като че ли плана на Алекса работеше. Така нахъсани за "състезанието", приятелите и сякаш получиха нови сили.
- Да видим! Ааагррррааа... - със силен крясък Алекс преглътна поредната рана, но и повали поредния демон.
"Разведряване на ситуацията винаги помага..."

Dark Paladin
Битката се развиваше по-бързо от очакваното. Обединените усилия на хората даваха силен отпор на демоните. Последните минути на битката бяха особено интензивни. Нещо беше разбудило духовете на човеците. Сега беше идеалният момент за втората атака. Хоризон даде знак на стаилите се в горичката демони да излязат. Тази атака щеше да сломи духовете на защитниците и да унищожи защитата им. Демоните се събраха в групичка и се затичаха напред. Хоризон водеше отряда. Няколко члена на клана ги забелязаха и се опитаха да предупредят останалите, но няколко демона се отделиха от друпичката и ги накараха да замлъкнат. Знаеше каква е защитата на входа и щеше да мине покрай нея лесно. Между него и Портата стояха няколко екзорсиста. Те нямаше да го спрат този път. Групичката демони тичаше към портата, докато командира им се оглеждаш за вероятни пречки. В този момент пред него се оказа една жена. Хоризон я видя и спря. Демоните зад него последваха примера му.
- Алекса! - каза Хоризон с глас изпълнен с омраза.
- Демоне! Усетих, че си наблизо, и реших да те навестя - лицето и изразяваше най-дълбоко отвращение. - Ще си плати за това което ни стори.
Хоризон се направи че не я е чул и започна да раздава команди на демоните зад него.
- Вие вървете и се разправете с екзорсистите. Твърде много сте за да се провалите. След малко ще ви настигна.
В този миг една кама се заби в гърдите му. Демонът я измъкна с ръмжене, след което извади меча си. Втора кама излетя от ръцете на Алекса. Демонът извъртя небрежно меча си и камата отскочи със звън. Хоризон скочи със изненадваща пъргавина и замахна към противницата си. Тя от своя страна се извъртя за да избегне удара, но беше твърде бавна и острието поряза леко ръката и. Въпреки болката Алекса не се разконцентрира, ами извади изящния си меч. Хоризон това и чакаше. Замахна с оръжието си, като ударът му беше париран. В този момент една от руните заблестя и около острието започна да се оформя поток искри. Алекса обаче беше виждала това. Нямаше да се хване на този трик. Използвайки натиска на простивника си, тя се отблъсна като от пружина на няколко метра от демона. Хоризон погледна към портата и забеляза, че въпреки очевидния напредък, демоните напредваха бавно. Нуждаеха се от него. Разбирайки, че битката му с жената ще прогължи по-дълго той просто и обърна гръб и се затича към входа на пещерата. Алекса , малко стъписана от необичайната постъпка на нейния враг се спря за миг. Точно тогава забеляза, че няколко демона да обкръжили Виктор и ,че той не може да се измъкне. Наблизо нямаше кой да му окаже помощ. Сега трябваше да избира бързо: дали да тръгне след демона или да помогне на Виктор. Нямаше време за губене! Тя се затича към своя приятел вадейки поредната кама от торбата.


gosh
Кери видя, че Хоризон се е засилил към входа. Извика на Юля да погледне натам, двамата се спогледаха и се засилиха към демона. Първа атакува Юля, която с шпагата си се опита да прониже Хоризон, но демона се извъртя и избегна удара. В същия момент Кери атакува от другата страна с ножа си, но и тази атака беше избегната от демона, които отскочи на невероятна височина. Но Кери не загуби и момент и извади револверите и започна да обсипва Хоризон с куршуми, но въпреки че беше точен изглеждаше сякаш куршумите отскачаха от демона. Хоризон извади меча си и като нанираше скорост със спускането си надолу започна кръгови движения с него с явната цел да атакува Кери и Юля едновременно. Двамата успяха да отскочат и избегнат атаките, но по същото време други демони ги атакуваха в гръб. И докато Юля беше по-подвижна и успя да избегне всички атаки Кери не успя и един кинжал се заби в дясното му рамо. Той като че ли изръмжа от раздразнение повече, отколото от болка.
- Това беше... - каза той през зъби и извади револверите и обсипа демоните с куршуми, изпращайки ги обратно в отвъдното - ето сега ви еб... - преди да успее да изрече тези слова Юля му заби един шамар. - Какво по дяволите?!?!? - изгледа я той с учудване и ярост в гласа си.
- Няма нужда от цинизми. - каза тя, намигайки, обърна се и отново се съсредоточи върху Хоризон.
- По-добре да ме бяха убили... - подхвърли Кери и започна отново да обстрелва Хоризон.

ThePrince
Алекса тичаше с две ками в ръце към Виктор и насъбралите се около него изчадия. Малко преди да достигне едното, се оттласна от земята и заби камите право в плешките на гърба му. Нищо неподозиращият демон изрева в агония, а Алекса, както беше забила оръжията си в него, напрегна мускулите си и се изтласка високо над мелето. С ловко завъртане във въздуха тя успя да заеме такава позиция, че при падането си отряза главата на един вампир и рани друг демон. Вече беше рамо до рамо с Виктор.
- Впечатлен съм! - каза, задъхвайки се той.
- Група демони тръгнаха към Портата, Виктор! – рече напрегнато сивокосата.
- Значи определено е време.
- Да. - кимна момичето. - Давай, аз ще те прикривам!
Красавицата протегна ръка към гърба си и извади меч - лек, изкусно инкрустриран, той проблесна в натежалия мрак. Алекса държеше кама в другата си ръка и започна с много бързи, едва ли не несъзнателни отскоци да отбива атаките от всички страни около нея и партниора й. Това бързо изчерпваше малкото намалелите й сили, но и беше единственият начин да даде на Виктор необходимото му време.
Той от своя страна като по план спря отбраната веднага при хиперактивизирането на Алекса. Докосна долния край на острието на меча си с показалеца и средния си пръст и започна да ги плъзга бавно нагоре. По острието мистични знаци започнаха да светят с мека златна светлина и Виктор спря да движи пръстите си, а наместо това затвори очи вглъбено. Ръката му не мърдаше и с йота, но въпреки това напрежението в нея беше съвсем осезаемо. След няколко мига жълтият светлик започна да се става по-ярък, докато не се пренесе от знаците на цялото острие. Вече обаче не беше златист, а бял. Демоните наоколо присвиваха очи в почуда от ставащото. Тогава като на забавен кадър снежната светлина започна да се разпростира извън границите на меча – забули коленичилия Виктор, сетне целия кръг демони, накрая и цялото сражение и дори заобикалящите го гори.
Струящата на безбрежни талази светлина безжалостно пареше ужасените демони. Омаломощени, те със стенания се свличаха на земята, по-слабите дори умираха. Най-накрая потокът лъчи спря. Изглежда никое адско изчадие не подозираше за способността на оръжието на Виктор, който генерираше мегасилна светлина, подобна на слънчевата. Мъжът беше планирал това от самото начало; действието обаче изискваше огромно количество енергия и сега той се бе свлякъл на колене. Хората от Клана и Екзорсистите вече довършваха остлабените нечисти. Победа!
- Добре ли си, шефе? – обърна глава задъхана Алекса. Широка рана раздираше бузата й.
- Да, да, разбира се – отвърна дрезгаво боецът. Аз ще се оправя тук, ти бързо организирай група и последвайте демоните. Портата трябва да бъде спасена на всяка цена!
- Добра намеса, шефе! – чу се плътен глас отстрани. – Точно навреме.
Марк се приближаваше, както винаги със сериозно изражение.
- Марк! Намери Макро, водачът на ватиканците и го заведи в моята стая. Там оставих Копието на Съдбата, в тайника зад бюрото ми. Бързо го вземете и изнесете в безопасност! Хайде, деца, няма време!
- Тръгваме! – каза Алекса и закрачи с бърз ход.
Кенус кимна замислено и също се отдалечи.

Red Diablo
Кенус Марк се затича към щаба осъзнавайки изцяло задачата си.Заради сражението Марк беше в окаяно състояние-цялата му броня беше деформирана от ударите на Сарканиус.Той осъзнаваше че този демон е взел страхът му.Сички наранявания от тази битка бяха само от него,а Марк успя да покоси завидно количество демони.Знаеше и още че ако не го бяха спасили въпреки съпротивата му той не би бил сред живите.Лутайки се из коридорите на щаба опхванат от мрачната мисъл той замря.Тънка струйка студена под изби по челото му.Очите му замръзнаха-той виждаше битка,битка между него и Сарканиус,битка която той губеше,битка която го уплаши до смърт.В картините които Марк виждаше Сарканиус го убиваше бавно и мъчително,след което се изправи и заговори на висок глас:
-Не си чак толкова силен колкото си мислеше...не си силен от вътре...това беше смърта на същноста ти,на духът ти...сега душата ти отиде при моято богата колекция в Ада!А сега искам тази черупка да ми се потчинни!
Марк падна на колене,остави оръжията си на земята и тръгна напред с уверена крачка и празен вманиачен поглед.


Dark Paladin
Хоризон се беше вглъбил изцяло в битката. Никакви други мисли не минаваха през главата му - нито за портата нито за дадените му заповеди. Двамата му противници бяха умели бойци и демонът нямаше намерение да им дава шанс за победа. Кери пролъжаваше да стреля - нещо глупаво с оглед на постигнатите резултати. Камите на Юля профучаваха покрай него с опасна скорост. Хоризон обаче нямаше намерение просто да си стои. Бързо прекара пръст по острието на оръжието си и след няколко секудни демонът държеше в ръцете си два идентични меча. В миг Юля издърпа шпагата от ножницата си, а Кери измъкна ножа си. Хоризон вдигна единия меч и замахна към Кери с нечовешка сила. В последния момент той успя да отклони оръжието на противника си. От удара обаче ножът се начърби леко. Кери погледна оръжието си, след което погледна демона с ярост, каквато самият той не беше очаквал. Двамата с Юля атакуваха едновременно. Ударът на шпагата беше париран с лекота, но демонът трябваше да се извърти за да избегне атаката на разгневения човек. Последва контраатака от страна на Хоризон. Кери отскочи, но върха на меча го одраска. В същия миг от гругата страна Юля скочи, замахвайки със шпагата. Хоризон блокира лесно, но в същия момент в другата ръка на момичето проблесна посребрен нож. Раната в стомаха на демона започна да дими. В същия момент ослепителна светлина обгърна полето. Човеците покриха с ръце очите си, но Хоризон падна на колене. В този миг лилавата бариера около него се изпари а единият от мечовете изчезна. Огънят по втория едва горешехе. Той изкрещя. От светлината цялото му тяло като, че гореше. Кери и Юля чуха виковете на своя противник но не можеха да го видят. Светлината изчезна в миг и облачната нощ отново обгърна бойното поле.Човеците започнаха да примигват и да се оглежат какво точно се беше случило. Но останаха стъписани, когато видяха генерала на демоните на земята. Той дишаше тежко. Вече не крещеше, но на лицето му все още бе изписана болка. Двамата атакуваха, но се поколебаха и това им донесе проблеми. В последния момент Хоризон успя да се претърколи настрани, след което се изправи бавно. Краката му трепереха, но демонът беше далече от загубата. Беше дошло времето за сериозна магия. Една от руните на меча му светна и около острието започнаха да се образуват искри. В този момент Хоризон докосна втора руна от другата страна на меча и тя заблестя в синьо. Искрите започната за обикалят меча и изглеждаше че се сливаха една с груга. Накрая около меча се беше образуваха аура от пращящо електричество. Демонът замахна. Като дълъг камшик една малка всеткавица излезе от меча. Кери отскочи, но токът беше по бърз от него. Част от елекстрическата дъга се отклони към него и го запрати на десетина мерта разтояние.
- Имаш късмет човеко. Ако те бях улучил директно, сега само костите ти щяха да димят пред мен.
Хоризон се обърна към Юля. Тя гледаше стреснато към приятеля си. В този момент Хоризон изохка. Раната нанесена му от сребърното острие го болеше неописуемо. Имаше сила само за още една електрическа атака. Юля се затича към него. Хоризон замахна с меча си и втора електрическа атака излетя напред, създавайки оглушителен шум. В този миг обаче момичето хвърли напред ножа си. Той подейства като гръмоотвод и отклони светкавицата. Демонът вдигна меча си за да се защити от шпагата на Юля. Синьото сияние около острието изчезна. Хоризон едва стоеше изправен. С последни сили той замахна с меча си. За негов късмет успя да удари противницата си в гърдите с плоската част на меча. Тя падна на земята зашеметена. Хоризон се затича назад към горичката. Атаката се беше провалила. Той не можеше да продължи битката. Дано поне Сарканиус оцелееше. Той беше важна част от плановете му. Разбира се в случай, че самият Хоризон преживееше битката.

FaLc0
"Най-после наближавам" , помисли си Фенг Тсу."Ако навигиращата магия на Папата работи, както трябва, значи вече почети съм пристигнал.Ето че започвам да усещам присъствието на този Клан на Феникса...Но усещам и още нещо..."
Продължавайки да кара, той изведнъж спря и съзря рогат труп на земята.
-Демони - каза той и неволно се присегна към оръжието си.
Продължи да препуска бясно, воден от магита на Папата.И ето, че съзря бойното поле.Където и да погледнеше, виждаше хора и демони вкопчени в една, нагледно неспирна, схватка.И внезапно усети разместване във въздушните пластове.Успя да скочи от мотора точно навреме, меча на един демон се стовари върху него.Момъкът извади оръжието си и хвърли веригата към краката на демона, оплитайки я в тях и обездвижвайки го.Докато рогатият звяр разбере, какво става, младият войн отсече главата му със светкавичен замах на оръжието си.
-Ето за какво ме предупреди старецът...
Без да се замисли, той се хрърли яростно в битката, размахвайки диво оръжието си, поваляйки демон след демон.Виктор го съзря и като не го разпозна извика:
-Момче, кой си ти, какво правиш тук?
-Аз съм инструментът Божий, предвестител на святото възмездие на Рая - отвърна Фенг Тсу, погълнат от битката и постепенно приближаващ се към Виктор - Казвам се Фенг Тсу, изпратен съм от Папа Йоан Павел IV, за да ви окажа помощ.
-Ватикана сигурно притежава хиляди екзористи...И ни изпращат само един човек, при това момче, млад и неопитен войн - възмутено изрече мъжът.
-Млад и неопитен, а? Гледай това - изрече момъкът, хвърляйки се отново в битката...


ThePrince
Зашеметяващият прилив светлина най-накрая се стопи. Макро отвори очи, изправи се и бавно се огледа - демоните навсякъде бяха нападали по земята. Мъжът вдигна вежди със задоволство.
- Ех, Ватиканската работа никъде я няма - усмихна се той и започна да сече останалите отслабени демони.
- Хей, Макро, какво беше това? - извика глас зад него.
- Пък! Радвам се, че си добре. Това беше ефектът на меча Лион/"светлина" лат./ - изработен в края на миналия век, подарен от папа Бенедикт XVI на нашия домакин Виктор. Но дано само самият той е добре, защото съм чувал, че магията на меча изисква ужасно много енергия.
- Аха. - каза Пък. - целият беше в кръв, най-вече ръцете му, а той продължаваше да разбива черепите на още и още изчадия с боксовете си. - Знаеш ли, Макро, тази битка я спечелихме, но цената се оказа твърде солена.
***
Наблизо, седнал по турски, седеше Виктор и си мислеше същото. Той сбърчи чело.
"Половината от хората ни са мъртви - каза си той. - Много от тях са и екзорсисти. А оцелелите под напора на демоничната сган са или ранени или изтощени до краен предел. Ако не беше Лион надали щяхме да опазим Портата.... като се замисля тя още не е сигурна. Нито Алекса, нито Марк са излезли от щаба."
Виктор тежко стана и се огледа. Демони вече нямаше живи. Труповете им стелеха допреди тази нощ зелената дъхава трева, но не бяха само те. Десетки човешки трупове, потънали в кърви, някой дори обезобразени, им правеха компания в този пир за чакалите.
"Е - въздъхна горчиво мъжът, - неопитните вече опитаха жлъчния вкус на отговорността да крепиш съдбата на света на плещите си. Започна клането... да се надяваме, че няма да се повтори скоро. И най-вече не в този ни състав.
Погледът му падна върху безжизненото тяло на разполовено момиче. Гърлото на водачът се сви.
- Соня... – промълви той с отчаяние. – И ти ли, дете...
Той извърна поглед, но той му разкри също толкова смущаваща гледка.
- Макро! – извика Виктор. Мъжът се обърна. – Къде е Марк?!
- Марк?... – присви очи Макро. – Това беше момчето със средновековната броня ли?
- Преди малко му казах да те намери и да се погрижите Копието да бъде в безопасност. Не си ли го виждал?
- Не, изобщо никой от вашите не ме е търсил. А къде е Копието??
Призракът на съмнението пусна пипалата си по душата на Виктор. Той се вглъби за един миг и забързано каза:
- Бързо към моята стая, там се намира Копието и там изпратих Марк. Дано не е станало нещо с него... или заради него.
Повъзвърнал си силите, Виктор тръгна към входа на пещерата, а другият мъж го последва. Дано не беше късно...


gosh
Кери отвори очи. В началото светлината на Слънцето го заслепи, но той постепенно свикна с него. Опита се да се изправи, но усети силна болка в областта на дясното рамо и гърдите. Все пак успя да се изправи, въпреки че далеч не седеше стабилно на краката си. Болката в рамото беше ужасна, той се огледа и забеляза наблизо едно дърво. Отиде до него и удари рамото си в дървото с всичка сила. Чу се изпукване и рамото се намести. Очите му се насълзиха от болка и той отново залитна и седна на земята. Пое си дъх за няколко секунди, отново се изправи и се огледа наоколо... Видя бойното поле, многото загинали хора и демони. Но не изглеждаше особено разтърсен от загубата на другари. "Хмм, знаеха в какво се замесват, глупаци са ако са си мислели, че ще оцелеят с толкова малък боен опит." - помисли си той. Погледа му след това се спря на фигурите на Виктор и Макро, който тичаха към входа на щаба. Тръгна към тях.
- Хей, какво става, накъде сте тръгнали? - извика им той, обаче те не го чуха. Болката в гърдите му не му даваше да си поеме дъх. Свали шлифера си и седна на земята. "Нека си тичат, сигурно търсят някоя тъмна стайчка да излеят остатъка от агресията си един върху друг" - помисли си Кери и не можа да сдържи смеха си.
- На какво се хилиш пък ти? - чу той женски глас зад себе си.
Кери се обърна и видя зад себе си Юля, която малко изглецдаше малко изненадана от татуировките по ръцета му.
- Оффф, ти нарочно ли ме следиш, захарче? И какво си ме зяпнала с такова желание, изтощен съм след битката, не мога сега да удовлетворявам и сексуалните ти нагони. - каза той.
- Предполагам, че и хомосексуалните ти наклонности няма да ми влязат в полза? - каза със сарказъм Юля. - Освен това, ако си спомням добре, ти беше този в безсъзнание, Херкулес. И какво, по дяволите, е това на ръцете ти?
- Това се наричат татуйровки, Айнщаин. И не е твоя работа.
- Хубаво, и без това не бих искала да чуя още някоя сълзлива история. - каза тя.
Кери не отговори, обърна се е гръб към нея и продължи да гледа към бойното поле. Юля се засрами малко, че е повдигнала темата.
- Къде е Виктор? - попита тя.
- В тъмната стайчка с Макро. - изхили се Кери.
- Моля?
- Нищо. Не знам къде е, може би в щаба.
- Ставай тогава, сигурно имат нужда от нас.
- Сигурен съм, че двамата се справят добре и сами. - избухна в смях Кери.
Този път и Юля се засмя, но успя да се сдържи.
- Стига си се правил на остроумен, само изглеждаш още по-прост. Хайде, може да има събрание. Трябва да отидем.
- Хубу. Вадодушница. Хайде да тръгваме.
Той стана и двамата се запътиха към щаба.